Выбрать главу

— Всъщност работи в едно гробище — поясни Форд.

Агентът поклати глава и последва Стоун към скалите.

— Вече го проверихме — подвикна той, видял го да спира пред разпределителното табло. — Това беше първата ни работа.

— И?

— Работи нормално, няма следи от насилствено отваряне.

— Не би трябвало да има, ако човекът е знаел какво прави. Оттук се регулира налягането на газта, нали?

— Вероятно. Но налягането беше нормално.

Стоун си спомни широкия прозорец с изглед към скалите в кабинета на Грей. Нещо не беше наред.

— След като може да се повиши, значи може и да се върне в нормални граници — отбеляза той, обръщайки се към агента.

— Сигурно — сви рамене онзи. — Друго велико откритие?

— Да си представим, че налягането на газта се повишава до максимум и чупи предпазните вентили. Къщата ще се напълни с газ за броени минути.

— Но някой трябва да възпламени тази газ, нали?

— Една искра ще бъде достатъчна.

— Вярно е. Всеки момент тук ще пристигнат специално обучени кучета. Ако не открият следи от динамит или С4, може би ще трябва да обърнем по-голямо внимание на версията за газова експлозия.

Паметта на Стоун изведнъж се проясни и той побърза да се върне при Алекс.

— Какво ти хрумна? — попита агентът.

— Пълниш къщата с газ, повишавайки налягането от онова разпределително табло. Една искра е достатъчна, особено ако Грей е заспал. Не искаш той да подуши газта, за да имаш време да избягаш. За целта поставяш човек ей там, на скалите, на около двеста метра зад къщата. Той изстрелва един запалителен патрон в прозореца. Куршумът пробива стъклото и се възпламенява. Криминалистите трябва да търсят парченце оцветен метал. Запалителните патрони задължително са с оцветен връх, за да не бъдат сбъркани.

Алекс замислено кимна.

— Но как е избягал? Входът е бил охраняван. Освен ако пазачът, който е получил изгарянията, е припаднал и не е видял как някой се промъква покрай него.

Обърнаха се и тръгнаха към агента.

— Някакви следи в горичката отсреща? — попита Стоун.

— Не, прегледахме я много внимателно. Никакви следи. Ако някой е направил опит да стигне до главния път през нея, със сигурност би трябвало да остави такива.

— А ако е тръгнал направо по пътя?

— Едва ли. Пропуснах да спомена, че пазачът е забелязал посоката, в която се е оттеглил спасителя му. Към скалите, а не към пътя.

Стоун пое натам, следван от останалите.

— Значи е изчезнал оттук — замислено рече той. — А вероятно и е проникнал по този път.

Агентът внимателно надникна надолу.

— Отвесна скала, висока най-малко десет метра — констатира той.

— Не е точно така. Ако знаеш къде да се хванеш, спокойно можеш да я изкачиш.

— Добре, приемам. Но как се е върнал?

— Предполагам, че е скочил, тъй като не виждам нищо, за което може да се върже въже.

— Невъзможно — поклати глава агентът, насочил поглед към пенещата се вода в подножието на скалите.

— Напротив — промърмори Стоун. Преди трийсет години съм го правил, добави мислено той. Само че скалата беше висока петнайсет метра и по мен стреляха.

Качиха се в колата и потеглиха обратно към Вашингтон.

— Добра работа за една сутрин — похвали го Алекс.

— Да разбереш как е било извършено взривяването не означава, че можеш да идентифицираш изпълнителя — отвърна Стоун. — Картър Грей имаше много врагове.

— Несъмнено. Някакви предположения? — погледна го Алекс. — Той все пак те е поканил поради някаква причина.

Стоун се поколеба. Не искаше да има тайни от Алекс, но понякога честният отговор не бе най-доброто решение.

— Мисля, че няма връзка — каза той.

Веднага забеляза недоверието на Алекс, но предпочете да замълчи.

Зарея поглед към панорамата зад стъклото. Трима от старите му колеги, с които бе работил преди десетилетия, бяха мъртви в рамките на подозрително кратък период. А Картър Грей го беше извикал, за да го предупреди. След което още същата нощ някой го беше взривил. По всяка вероятност онзи, който бе успял да открие и ликвидира бившите професионални убийци въпреки безупречното им прикритие. Да не говорим за самия Картър Грей, който нямаше равен в мерките за сигурност.

Без съмнение човек с такива способности щеше да открие истинската самоличност и на Оливър Стоун. За да ликвидира и него.