— Винаги мога да си намеря извинение, за да се отърва от разтоварването на големи боклуци от още по-големи камиони срещу не чак толкова големи мангизи! — изръмжа гигантът.
— Звучи ми добре — каза Милтън.
— Звучи ти добре?! — зяпна го Кейлъб. — Тоя тип е опасен, Милтън! Собственик на казино, който трупа пари от слабостта на хората! Сигурен съм, че се занимава с наркотици, а най-вероятно и с проституция!
— Трябва да бъдете страшно предпазливи — добави Стоун. — Никакви ненужни рискове.
— Разбрано — кимна Рубън. — Утре сутринта ще мина да взема Милтън с пикапа.
— Докато вие изпълнявате тази задача, аз ще се опитам да открия Сюзан. Тя е напуснала хотела си, но имам известни идеи.
— А аз какво ще правя, докато вие скитосвате? — попита Кейлъб.
— Обичайните неща, Супермен — ухили се Рубън. — Ще се грижиш в столицата на страната ни да тържествуват истината и справедливостта.
— Ще трябва да ми дадеш колата си, Кейлъб — каза Стоун. — Мисля, че ще ми се наложи да попътувам, защото Сюзан едва ли е останала в града.
— Да ти дам колата си? — тревожно го погледна Кейлъб. — Моята кола? Не, няма да стане!
Превозното средство на Кейлъб беше раздрънкан шевролет нова в мръсносив цвят с пробит ауспух, по който имаше повече ръжда, отколкото метал, и повече стърчащи пружини, отколкото тапицерия. Отоплението и климатичната инсталация не работеха, но той обгрижваше тази таратайка така, сякаш беше старо бентли.
— Дай му ключовете — изръмжа Рубън.
— А с какво ще се прибера?
— Ще те закарам с мотора.
— Категорично отказвам да се кача на твоята бричка!
Рубън го изгледа заплашително и той връчи ключовете на Стоун.
— Е, в крайна сметка няма нищо лошо човек да опита алтернативен начин на придвижване — промърмори Кейлъб, после изведнъж вдигна глава. — Имаш ли шофьорска книжка, Оливър?
— Имам, за съжаление с изтекъл срок.
— Но това означава, че нямаш право да шофираш! — пребледня Кейлъб.
— Точно така. Надявам се обаче, че ще ме разбереш. Работата е сериозна.
Стоун остави Кейлъб със зяпнала уста и се насочи към Рубън, който му правеше знаци от вратата.
— Картър Грей е бил вдигнат във въздуха заедно с къщата си — съобщи с поверителен тон гигантът.
— В течение съм.
— Надявам се не в прекалено близко течение.
— Вече разговарях с представители на ФБР. Двама от тях ме отведоха на местопрестъплението в присъствието на Алекс Форд. Там получих възможност да им подхвърля някои свои съображения.
— Убийство ли е било?
— Без никакво съмнение.
— То има ли нещо общо с… хм… твоето минало?
Рубън беше единственият член на клуба, който имаше смътна представа с какво се беше занимавал Стоун преди години.
— Надявам се да няма. Ще поговорим отново след завръщането ти от Атлантик Сити. Не забравяй, че трябва да действате изключително предпазливо.
— Искаш ли да направя един-два залога на масата за зарове от твое име?
— Не, Рубън.
— Защо?
— Първо, защото нямам пари. И второ, защото не обичам да губя.
21
На другата сутрин Багър се срещна с Джо от частната детективска агенция. Човекът беше стегнат и сдържан, със спокойни сиви очи. Говореше тихо, но изобщо не се впечатляваше от царя на хазарта. Това беше една от причините, поради които Багър го харесваше. След размяната на обичайните поздрави Джо седна пред бюрото и разтвори бележника си.
— Получихме бързи резултати, мистър Багър — започна той, плъзна поглед по записките си и вдигна глава. — Ще очертая най-главните от тях, а по-късно ще получите и писмен доклад. — Подаде му една снимка и продължи: — Наш сътрудник във Вегас направи проверка в параклиса, в който Конрой и Дехейвън са сключили брак. Типичен семеен бизнес, който и до ден-днешен се управлява от същите мъж и жена. Срещу скромна сума ни разрешиха да хвърлим едно око в архивите. Именно там открихме тази снимка. Оказа се, че те фотографират всички младоженци, за да си украсяват стените. От изражението на лицето ви правя извод, че това е вашата дама.
Багър се ухили и кимна. От снимката го гледаше младичката Анабел Конрой в компанията на новоизлюпения си съпруг Джонатан Дехейвън.
— Тя е, Джо. Браво на теб. Какво друго имаш?
— Бих казал, че открихме и нещо, което има вероятност да улесни работата ни. Но все още не съм сигурен.