— Напълно. Дръж ме в течение.
— Кажи на Сюзан, че все още се надявам да излезем заедно.
25
Рубън обикаляше казиното, опитвайки се да запомни максимално количество детайли. Не знаеше точно от какво се интересува Стоун, но предпочиташе да разполага с излишна, вместо с недостатъчна информация. А и тук беше далеч по-интересно, отколкото на товарната рампа.
След известно време реши, че е видял достатъчно, и тръгна към масата за блекджек, където беше оставил Милтън. Когато стигна там, ченето му изведнъж увисна. Пред приятеля му бяха струпани високи купчини чипове.
— Хей, какво става? — възкликна той, изправяйки се зад него.
— Става това, че твоето приятелче лапна около четири бона! — жлъчно отвърна играчът до Милтън.
Рубън смаяно го погледна, после премести очи върху дебелия контрольор на масата, който мрачно гледаше печалбата на Милтън.
— Четири бона! — ахна той. — Проклет да съм!
Контрольорът пристъпи напред.
— Ти си измамник! — изръмжа той.
— Не съм — отвърна с достойнство Милтън.
— Броиш картите, нещастнико! Така си правиш залозите! Проблем с жените ли имаш, та си дошъл да се възбуждаш от измами? Като се прибереш у дома, сигурно лъскаш бастуна, а?
Милтън почервеня от възмущение.
— За пръв път влизам в казино! — заекна той.
— На мен ли ги разправяш? — кресна контрольорът.
— Вижте — възпитано се обади Рубън. — Сигурен съм, че…
— Какво като броя картите? — прекъсна го Милтън. — Незаконно ли е в Ню Джързи? Убеден съм, че не е, защото съм си направил труда да проверя. Вие имате право да вземете мерки срещу мен само в случай, че съм професионален играч, но аз не съм. И тези мерки са силно ограничени от закона. Във Вегас можете да ме обвините в нарушаване на правилата, да ми прочетете закона и да ми забраните достъп до казиното в срок от една година. Но ние не сме във Вегас, нали?
— Откъде знаеш всичко това, щом като за пръв път влизаш в казино? — изръмжа контрольорът.
— Снощи го научих от интернет — отвърна Милтън. — Доста шантава работа. А сега се махайте от главата ми и ме оставете да играя!
Дебелият контрольор почервеня от гняв и Рубън побърза да се изпречи на пътя му.
— Спокойно, приятелят ми си тръгва — обяви той.
— Рубън! — гневно се надигна Милтън. — Точно сега съм в серия!
— Той си тръгва — твърдо повтори Рубън.
По-късно Милтън гневно просъска:
— Защо не ме остави да играя?
— Май ти е отмилял животът.
— Ооо, я стига! Живеем в двайсет и първи век все пак! Вече не се вършат такива неща!
— Така ли мислиш? Казиното може да те изхвърли по хиляди причини, независимо от законите. Имаш късмет, че оня контрольор беше прекалено бавен, но в момента сто на сто ни следят двама-трима с дебели вратове.
— Къде са? — рязко се обърна Милтън.
— Едва ли ще ги видиш — въздъхна Рубън. — Я ми кажи, как успя да спечелиш тия мангизи?
— Реших да опитам многостепенната схема за отчитане на най-високите и най-ниските ръце — понижи глас Милтън. — Разбира се, след като я пригодих към общовалидната методология за преброяване поради наличието на няколко колоди. По-късно прибягнах до разширения метод за преброяване на Кен Ъстън, като оптимизирах залозите си с помощта на трицветни чипове, за да прикрия начина на залагане.
— Господи, Милтън! — зяпна Рубън. — Откъде знаеш всичко това?
— Снощи прочетох дванайсет страници по темата, публикувани в интернет. Адски интересна работа, да знаеш. А когато прочета нещо…
— Знам, знам — прекъсна го Рубън. — Никога не го забравяш, нали? — Интелектуалните способности на приятеля му наистина бяха безгранични. — Значи контрольорът беше прав, наистина си броил картите. Слава богу, че не си го правил с компютър, защото тогава наистина щяхме да загазим!
— Имам си компютър в мозъка — отвърна Милтън.
— Добре, умнико — рече Рубън. — Има обаче едно правило, на което се подчиняват всички разузнавателни екипи: спечеленото по време на мисия се дели поравно!
— Поравно ли?
— Аха. Това означава, че аз имам два бона. Чакам да си ги получа.
Милтън неохотно му подаде парите.
— Не забравяй, че трябва да платиш данък върху тях.
— Аз не плащам данъци.
— Трябва, Рубън — настоя приятелят му. — Длъжен си да си плащаш данъците!