— С нея ще минеш на всяко летище, но гледай да не те спират пътните полицаи — кратко поясни тя.
— Добре, благодаря. Но за какво ми са всичките тези пари?
— Вече ти казах да не започваш, Оливър!
Наблюдавайки скришом профила й, извърнат към огъня, Стоун се колебаеше дали да й каже.
— Остави чашата си на масата, Анабел.
— Какво?
— Трябва да ти кажа нещо, но не искам да се полееш с вряло кафе.
Тя бавно се подчини и за миг в очите й се появи страх.
— Рубън или Милтън? — попита с пресекващ глас тя. — По дяволите, казах ти да не ги изпращаш в Атлантик Сити!
— И двамата са добре. Става въпрос за Кейлъб, който също е добре. Но днес в библиотеката се е появил неочакван посетител.
— Джери? — попита тя, втренчила поглед в него.
Стоун кимна.
— Кейлъб е изиграл ролята си добре — бързо рече той. — Багър му е предложил куп пари срещу някаква информация за теб.
— Как е стигнал до библиотеката?
— Открил, че си била омъжена за Джонатан Дехейвън. Чрез интернет никак не е трудно да влезеш в съответните архиви, стига да знаеш какво търсиш.
Анабел безсилно се отпусна на малкото канапе.
— Трябваше да избягам, както бях планирала. Господи, колко съм тъпа!
— Не, просто си проявила човечност. Дошла си да отдадеш последна почит на човека, за когото си била омъжена и на когото си държала. Съвсем нормално е.
— Не и след кражба на четирийсет милиона от ненормален убиец като Джери Багър — горчиво поклати глава тя. — Чиста глупост!
— Добре. Но сега е време да погледнем фактите в очите. Ти не замина за твоя остров, партньорът ти се е прецакал, а Джери Багър значително е скъсил разстоянието до теб. Сега вече е късно да бягаш, защото няма как да не оставиш следи, а той е прекалено близо, за да не ги забележи. Ако отидеш на онзи остров, ще бъдеш сама, когато Багър почука на вратата ти. И тогава няма да имаш никакъв шанс.
— Благодаря ти, Оливър. Наистина ме накара да се почувствам по-добре.
— Би трябвало, защото тук има хора, които са готови да рискуват живота си за теб!
— Знам — омекна тя. — Не исках да прозвучи по този начин.
— Това е доста заспало градче — отбеляза след кратко мълчание Стоун и се обърна към прозореца. — Трудно е да си представиш, че някой може да бъде убит тук. Къде точно се случи?
— В покрайнините. Утре сутринта мислех до отскоча дотам.
— А тази вечер готова ли си да поговорим?
— Шофирал си дълго, сигурно си уморен. Не искам да говорим тази вечер. Предпочитам да се наспя, за да мога да се справя утре. Лека нощ, Оливър.
30
Рубън плати за питиетата и вечерята повече от сто долара, но остана доволен от инвестицията, защото Анджи му разказа някои интересни неща. Двамата служители на казиното, които бяха попаднали в болницата, очевидно бяха разгневили шефа си Джери Багър, същото важеше и за третия — онзи, който беше изчезнал безследно. Анджи не беше много сигурна, но явно ставало въпрос за пари. За съжаление тя нямаше представа какво е накарало Багър да замине за Вашингтон. Но станало внезапно.
Бас държа, че е така, помисли си Рубън.
На третия коктейл „Бурен мрак“ — една смесица от ром и бира, от която той без малко не повърна, Анджи стана значително по-откровена.
— Напоследък тук стават странни неща — каза тя. — Един приятел работи във финансовия ни отдел. Той ми каза, че имали заповед да забавят максимално рутинната ревизия на Контролната комисия по хазарта в Ню Джързи.
— Вашият Багър има парични проблеми?
— Едва ли — поклати глава тя. — „Помпей“ е като монетния двор. Истинска златна мина. А мистър Багър е един от най-добрите съдържатели на казина в града. Държи сметка за всеки цент и знае как да печели.
— Значи нещо се е случило — предположи Рубън. — Може би онези в болницата и изчезналият им колега са злоупотребили с пари на казиното, а Багър ги е надушил и гилотината е паднала.
— Той не е глупак. В днешно време никой не троши крайници. Достатъчно е да предадеш измамниците на ченгетата и съда. За да се намеси лично, трябва да е било нещо голямо.
— Води ли се следствие?
— Мистър Багър знае коя лапа да намаже — погледна го с пренебрежение Анджи. — А знаеш ли какви данъци плаща на щата?
— Права си — замислено кимна Рубън. — Сигурно е затворил устата на онези в болницата, а другият няма как да пропее.