— По дяволите! Отначало блекджек, а сега и зарове! Казах ти да се слееш с тълпата, а не да правиш панаири! След като вече се превърна в акулата на казиното, работата ни става почти невъзможна!
— Прав си, Рубън, съжалявам — печално кимна Милтън. — Май се поувлякох, но това няма да се повтори.
— Я ми кажи как възнамеряваш да си прибереш парите, без да разкриеш самоличността си? Всеки, който спечели някаква по-едра сума, трябва да попълни данъчна декларация с трите си имена, адреса и номера на социалната си осигуровка! Май изгаряш от желание Багър да разполага с личните ти данни, а?
— Знам за правилото, Рубън. Ще използвам фалшива лична карта, която е по-добра от истинските.
— А ако я пуснат за проверка в някоя база данни?
— В нея пише, че съм гражданин на Великобритания, следователно не плащам данъци на американска земя — успокои го Милтън. — Силно се съмнявам, че казиното има връзка с британските данъчни служби.
До голяма степен успокоен от обясненията на приятеля си, Рубън му разказа какво е успял да измъкне от Анджи.
— Значи Сюзан ще бъде волна птичка, ако успеем да лепнем тези престъпления на Багър — кимна Милтън.
— Лесно е да се каже — въздъхна Рубън. — Но човек като Багър със сигурност умее да замита следите.
— Значи е време да се заема с тези следи — тръсна глава Милтън.
— Как?
— Оливър ни разказа за онзи Антъни Уолас, нали? Багър е успял да го открие и почти го е ликвидирал. Въпросът е как е успял да го издири.
— Не знам.
— Мисля, че въпреки късния час трябва да се обадим на Оливър и Сюзан. Ще я помолим да ни предаде всичко, което знае за Уолас. Къде е бил отседнал, с какво се е занимавал…
Рубън проведе разговора и се обърна към приятеля си.
— Оливър я събуди, за да я разпита. Уолас бил отседнал в някакъв хотел точно срещу „Помпей“. Регистрирал се е под името Роби Томас от Мичиган. Метър и седемдесет и няколко, слаб и тъмнокос, симпатичен на вид. От прозореца на стаята му се виждал целият кабинет на Багър.
— Това ми е достатъчно — кимна Милтън и се надигна.
— Къде отиваш?
— Отсреща. Имам всички основания да вярвам, че Багър е надушил, че го шпионира. И най-вероятно го е проверил. Сега и аз ще направя същото.
— Как?
— Спокойно. Напоследък се навъртах около Сюзан и научих някои неща.
Пъргавият ум на Милтън оформи детайлите още докато пресичаха улицата.
— Търся човек на име Робърт Томас, казват му Роби — изправи се на рецепцията той. — Трябва да е отседнал във вашия хотел, бихте ли звъннали в стаята му?
Служителят зад гишето направи бърза справка с компютъра и поклати глава.
— Нямаме гост с такова име.
— Странно — направи озадачена физиономия Милтън. Той и синът ми заминаха заедно за Мичиган, а тази вечер се канехме да вечеряме заедно.
— Съжалявам, сър.
— Възможно ли е да съм объркал датите? Срещите ми ги урежда секретарката, която често прави гафове. Ще се почувствам ужасно, ако съм го заблудил.
Човекът натисна няколко клавиша и вдигна глава.
— При нас наистина е отсядал човек на име Робърт Томас, но е било доста отдавна.
— О, господи! Ще я уволня тази жена, писна ми от нея! През цялото време се чудех защо не ми се обажда Роби!
— Кой му е предал за срещата?
— Секретарката ми, разбира се! — изръмжа Милтън. Каква патка! Не стига, че е объркала датите, но и му е дала друг телефонен номер! Ако изобщо го е направила!
Служителят го изгледа съчувствено.
— Надявам се, че си е прекарал добре — съкрушено въздъхна Милтън.
— Тук пише, че си е правил масаж — отново погледна към екрана човекът. — Вашият Роби може и да е пропуснал вечерята ви, но със сигурност е бил освежен.
— Масаж ли? — изсмя се Милтън. — Самият аз от години не съм си правил масаж!
— Тук разполагаме с отлични специалисти.
— Но те вероятно работят само с гости на хотела, нали?
— О, не. Ако желаете, веднага ще ви уредя час.
— Добре — кимна Милтън. — Ето какво ще направим: искам да използвам масажистката, която е обслужила Роби. Сигурен съм, че го е запомнила, защото той разказва много интересни истории.
— Няма проблеми, сър — усмихна се администраторът. — Ей сега ще го уредим.
Набра номера на спа центъра, изрече няколко думи в слушалката и лицето му потъмня.