— О, нямах представа, че става въпрос за нея. Добре, ще ви звънна след малко.
Прекъсна линията и вдигна глава към Милтън.
— Съжалявам, сър, но тази масажистка не може да ви обслужи.
— Защо? Вече не работи тук?
— Не е това — поклати глава човекът, огледа се и сниши глас: — Всъщност тя не е между живите.
— О, боже! Катастрофа?
— Не мога да ви кажа, сър.
— Разбирам — кимна Милтън. — Млада ли беше?
— О, да. Синди беше млада и изключително симпатична.
— Много тъжно.
— Искате ли друга масажистка? Ще ви приемат веднага.
— О, да, с удоволствие. Младата дама се е казвала Синди, така ли?
— Точно така. Синди Джонсън.
— Трябва да кажа на Роби.
Един час по-късно Милтън получи енергичен масаж от дама на име Хелън. Млада и жизнерадостна, тя бързо помръкна при споменаването на Синди.
— Беше ужасно! В един момент беше сред нас, а на другия ден вече я нямаше.
— Било е катастрофа, доколкото разбрах — подхвърли Милтън, облечен в бял халат и с чаша минерална вода в ръка.
— Ами, катастрофа! — презрително изсумтя Хелън.
— Мислиш, че е било нещо друго?
— Нищо не мисля. И не е моя работа. Но майка й направо рухна!
— Бедната жена! Сигурно е пристигнала да идентифицира тялото.
— Какво? Не, не, Долорес си живее тук. Работи като крупие в „Помпей“.
— Господи, аз току-що бях там!
— Светът е малък — сви рамене Хелън.
— Горката мисис Джонсън! Да изгуби единствената си дъщеря!
— Е, такъв е животът. Само че не е мисис Джонсън, а мисис Раднър. Неотдавна се омъжи повторно. Синди много харесваше втория си баща.
Милтън допи водата си и стана.
— Много благодаря за хубавия масаж. Чувствам се като нов.
— Пак заповядайте, сър.
33
Милтън се върна в „Помпей“ и информира Рубън за това, което беше научил.
— Браво, приятелю! — възкликна гигантът, очевидно впечатлен. — Май наистина си научил нещичко от Сюзан!
Малко по-късно, раздавайки няколко двайсетачки на когото трябва, двамата се насочиха към масата за зарове, обслужвана от Долорес Раднър. Милтън заложи дребна сума на играча, който хвърляше, после внимателно огледа крупието. Беше слаба жена, със сбръчкано от грижи лице. Час по-късно тя си взе почивка и Милтън я последва към малка масичка в съседство с бара, където я чакаше чаша кафе. Между пръстите й се поклащаше незапалена цигара.
— Мисис Раднър?
Жената стреснато се обърна.
— Откъде знаете името ми? Проблем ли имате?
— Не знам как да започна — смутено промълви Милтън. — Преди няколко месеца бях тук и получих един наистина прекрасен масаж от дъщеря ви.
Устните на жената видимо започнаха да треперят.
— Моята Синди беше страшно добра — прошепна тя. — Завърши специални курсове, получи диплома и почна да работи като луда.
— Знам, госпожо. Тя наистина беше великолепна. Обещах да я потърся отново при следващото си посещение в града. Току-що идвам от хотела, където ми казаха какво се е случило с нея. Бяха любезни да ме насочат към вас.
— А за какво съм ви притрябвала? — изгледа го жената. В погледа й имаше повече тъга, отколкото подозрение.
— Бях й обещал да направя няколко залога от нейно име.
Долорес го погледна по-внимателно, в очите й проблесна нов интерес.
— Хей, вие не бяхте ли играчът, който разби седма маса? Отскочих дотам през една от почивките си, защото всички говореха за вас.
— Същият — кимна Милтън и извади портфейла си. — Искам да ви предам дела на Синди.
— Не е нужно да го правите, сър.
— Обещанията трябва да се спазват — отвърна Милтън и й подаде двайсет банкноти по сто долара.
— О, господи! — ахна Долорес и направи опит да отблъсне ръката му, но той настоя и тя в крайна сметка пъхна пачката в джоба си.
— Това е единственото хубаво нещо, което ми се случва от дълго време насам — прошепна жената и от очите й рукнаха сълзи.
Милтън й подаде салфетка от металната кутия на масичката. Тя избърса сълзите и издуха носа си.
— Благодаря ви.
— С какво друго мога да ви помогна, мисис Раднър?
— Наричайте ме Долорес. Вече ми помогнахте, при това по един прекрасен начин.
— Колежката й Хелън каза, че е починала при инцидент. Автомобилна катастрофа ли беше?
Лицето на Долорес се вкамени.