— Обявиха го за инцидентна свръхдоза. Пълни глупости, разбира се. Синди никога не се е докосвала до наркотици. Смея да го твърдя, защото самата аз съм вземала навремето. Наркоманите винаги разпознават себеподобните си, но тя не беше такава.
— Защо тогава са й поставили тази диагноза?
— Защото са открили дрога в кръвта й. Плюс няколко дози край леглото й. Но аз познавам моята Синди. Тя видя с очите си какво направи от мен дрогата. В крайна сметка успях да се пречистя, намерих си хубава работа и нещата уж потръгнаха. Докато не се случи това ужасно нещо и милото ми дете вече го няма. — Очите й отново се напълниха със сълзи.
— Приемете още веднъж моите съболезнования — тихо промълви Милтън, след което я остави на масата и се върна при Рубън.
— Нещата са ясни — лаконично отсече той. — Синди е правила масаж на Тони Уолас, или Роби Томас, както се е представил. После Уолас е пребит почти до смърт от Джери Багър, а Синди е умряла от инцидентна свръхдоза, въпреки че никога не е вземала наркотици.
— Случайността е изключена — кимна Рубън.
— По всяка вероятност е била ликвидирана по нареждане на Багър. Бих могъл да се поровя в уебсайта на „Помпей“ и да потърся някоя допълнителна вратичка.
Напуснаха казиното, без да забележат един мъж в тъмен костюм, който беше наблюдавал разговора между Милтън и Долорес. Той ги изчака да излязат на улицата и включи микрофончето на ревера си.
— По всяка вероятност сме изправени пред сериозен проблем. Веднага се свържете с мистър Багър.
34
Предстоеше последната фаза на мисията за секретно проникване. По тази причина Хари Фин се нареди на една опашка в ранното утро, непосредствено след посещението при майка си. Изправен с лице към групата, някакъв мъж дърдореше нещо, което изобщо не стигаше до съзнанието на Фин. Мислите му непрекъснато се връщаха към физически рухналата жена в онази мрачна стая, която обаче притежаваше несломим дух. Историята, която му беше разказала за пореден път, беше свързана с Рейфилд Соломон, неговия баща. Един мъж с неизчерпаемо интелектуално любопитство и безупречна почтеност. Мъж, който беше работил за страната си в продължение на десетилетия, създал си не само репутацията на истински патриот, но и на човек, който умее да изпълнява задачите в хармония със своите убеждения, откривайки отговорите на въпросите там, където никой друг не би могъл да ги види. А после този мъж се беше влюбил в майката на Хари Фин и беше поискал ръката й. След раждането на малкия Хари нещата бяха започнали да се променят. Всъщност да се влошават.
После баща му бе умрял — според официалната версия от собствената си ръка. Поради непреодолимо чувство на вина. Нещо, което майка му категорично отхвърляше.
— Всичко това е лъжа — непрекъснато му повтаряше тя. — Лъжа без капчица истина. Смъртта му няма нищо общо с отношенията ни. Убиха го по свои причини.
Фин отлично знаеше какви са тези причини, тъй като майка му непрекъснато ги набиваше в главата му. Безупречната служба на Рейфилд Соломон в полза на родината бе забравена, доброто му име — опетнено. Но майката на Фин не страдаше толкова заради този незаслужен срам, колкото, че твърде рано беше изгубила голямата любов на живота си.
— Той не заслужаваше това — гневно казваше тя. — Ето защо виновните трябва да бъдат наказани.
Фин научи тази история едва седемгодишен, малко след смъртта на баща си. Остана дълбоко зашеметен от нея, тъй като тя нараняваше все още крехкото му чувство за справедливост. Дори днес се удивляваше на начина, по който бяха унищожили един достоен човек.
Направи усилие да прогони тези мисли от главата си и се концентрира в настоящето. В тълпата наоколо имаше трима негови сътрудници. Двама от тях бяха студенти, приели офертата на компанията му за едно малко приключение в реалния живот. Третият беше жена, чиито професионални умения почти не отстъпваха на неговите.
Благодарение на един-два добре овладени трика и здравите си рамене членовете на екипа успяха да се сдобият с билети за поредната вип обиколка на американската столица, включваща и почти завършения Център за посетители към Капитолия. Модерният триетажен комплекс на площ от около 50 000 квадратни метра се намираше в непосредствена близост до източния вход на Капитолия. Мястото беше избрано така, че да не засенчва историческата сграда. Комплексът се състоеше от няколко зали, магазини за сувенири, закусвални и кафенета, амфитеатър и изложбено пространство, както и допълнителна, ценна площ за дейността на Сената и Камарата на представителите. След откриването си годишно той щеше да приема милиони посетители от целия свят. Но придържайки се към пословичната „спокойна“ ефективност на американската столица, завършването му се отлагаше година след година, а бюджетът му беше надхвърлен със стотици милиони долари.