Интересът на Фин беше насочен към два елемента на мащабното строителство: първо, тунела, свързващ комплекса и сградата на Капитолия, и второ, служебния тунел за товарни автомобили, които щяха да осъществяват доставките. Разбира се, за доставката, която той имаше предвид, не би могъл да си помисли никой конгресмен.
Всички членове на екипа бяха оборудвани с миниатюрни цифрови камери, закачени на реверите им, които старателно заснемаха подземната част на строящия се комплекс. Недовършените тунели и галерии вървяха във всички посоки, а някои от тях несъмнено представляваха интерес за бъдещите действия на екипа.
Фин зададе няколко на пръв поглед невинни въпроса на екскурзовода, отговорите на които му предложиха интересна информация. Същото направиха и останалите членове на екипа, сдобивайки се с необходимите детайли. Сумирани, отговорите на нищо неподозиращия човечец бяха достатъчни за завземането и блокадата на Капитолия и всички, които се намираха там.
Изобщо не подозираш, че се превръщаш в най-добрия приятел на терористите, мислено подхвърли на любезния гид Фин.
Излязоха навън и той огледа бронзовата Статуя на свободата, която красеше купола на сградата на Конгреса. Хубав символ, помисли си той. Зачуди се обаче дали хората, работещи вътре, го заслужават.
Екипът продължи обиколката на комплекса, заемащ близо 250 декара площ. Когато огледът приключи, членовете му отидоха в едно празно заведение зад Индипендънс Авеню, където обмениха събраната информация и уточниха последните детайли на предстоящото нападение срещу Капитолия.
— Предполагам, че конгресмените много се притесняват за сигурността си, защото тази операция ще струва на Чичо Сам огромна сума — каза един от членовете на екипа.
— Капка в океана на федералния бюджет — поклати глава жената. — Сега трябва да се върнем в службата, Хари. Имам да проведа няколко телефонни разговора, за да изкопча информация за удара срещу Пентагона.
— Вие вървете, аз имам малко работа наблизо — отвърна Фин.
Остави ги в заведението и пое към Харт Билдинг, най-новата и най-голямата от трите сгради, построени за стоте американски сенатори и техните многобройни екипи. Фин не преставаше да се удивлява на факта, че сто държавни мъже не могат да се задоволят с нещо по-скромно и използват почти двеста хиляди квадратни метра площ, предлагани от огромните офис сгради — Харт Билдинг, Ръсел Билдинг и Дирксен Билдинг. Простата сметка показваше, че на сенатор се падат по около две хиляди квадратни метра, но политиците настояваха за още и по-скъпи сгради и повече милиони от данъкоплатците, с които да ги построят.
Харт Билдинг се издигаше на ъгъла на Втора улица и Конститюшън Авеню. Тя носеше името на сенатора от Мичиган Филип Харт, починал през 1976 г. — „достоен и неподкупен“ политик, както гласеше надписът над главния вход.
В днешно време този джентълмен би се чувствал самотник на Капитолия, помисли си Фин.
Мина със спокойна крачка през вратата и с възхищение огледа високото близо трийсет метра централно фоайе, в което доминираше скулптурната композиция „Планини и облаци“ на прочутия Александър Калдер. През 1976 г. той бе пристигнал във Вашингтон, за да довърши на място своето монументално произведение, чийто най-висок връх се издигаше на петнайсет метра от мраморния под. А вечерта след завръщането си в Ню Йорк беше починал, сякаш в потвърждение на старата приказка: „Вашингтон може да е убийствен за вашето здраве.“
В Харт Билдинг се помещаваха офисите на повече от петдесет сенатори, но Фин се интересуваше само от един: Роджър Симпсън, представител на великия щат Алабама.
Дори след 11 септември тук охраната беше направо смешна. Преминал успешно през металдетектора на входа, посетителят можеше да отиде където си пожелае. Фин взе асансьора за етажа, на който се намираше офисът на Симпсън. Нямаше как да не го забележи — главно заради знамето на Алабама, окачено на специален пилон до входната врата. Фин се изправи до дебелото стъкло и направи няколко снимки на рецепцията, насочвайки миниатюрната камера към младата секретарка зад елегантното бюро. Заснел и останалите детайли на етажа, той се канеше да си тръгне. Но в същия момент във фоайето излезе самият сенатор, обграден от внушителна свита.