Роджър Симпсън беше висок и стегнат мъж с русолява силно прошарена коса. В поведението му се долавяше спокойната и властна увереност на човек, който е свикнал околните да се съобразяват с личното му пространство и да изпълняват заповедите му.
От асансьора в дъното на коридора излезе висока руса жена и се насочи към рецепцията. Широко усмихнат, Симпсън тръгна към нея с разперени ръце. Жената отвърна на прегръдката му с лека целувка по бузата — според Фин доста хладна и изкуствена. Това беше съпругата на сенатора — бивша Мис Алабама с бакалавърска диплома от престижен колеж.
Фин насочи вниманието си към мъжете от двете страни на Симпсън. В ушите им имаше миниатюрни слушалки, а издутините под мишниците недвусмислено сочеха принадлежността им към Сикрет Сървис. След смъртта на трима членове на „Три шестици“ и на Картър Грей Симпсън несъмнено бе взел допълнителни мерки за сигурността си. Но Фин не планираше директно нападение срещу него. Евентуален проблем можеше да възникне единствено около снимката на Рейфилд Соломон. Сенаторът трябваше да знае защо умира. Фин обаче не беше особено обезпокоен, защото беше сигурен, че ще измисли нещо.
Обърна се и спокойно напусна сградата.
35
Стоун се събуди рано, но Анабел го беше изпреварила и вече пиеше чай пред запалената камина в салона. Той й кимна и се огледа.
— Сами сме — кратко го информира тя. — Искаш ли закуска?
Хапнаха в студената трапезария до малката кухня. Анабел почти не докосваше храната, а Стоун усилено дъвчеше пържени яйца с препечен хляб и изпитателно я поглеждаше.
— Чу ли се пак с Милтън и Рубън? — попита тя. — Открили ли са нещо друго?
— Още не, но сигурно ще се обадят.
Тя го изчака да изпие кафето си и стана.
— Готов ли си?
— В къщата ли отиваме?
— Няма как. Събориха я, а на мястото й вдигнаха едно бетонно чудовище. Все пак бихме могли да огледаме района.
Бузите й бяха зачервени, очите й трескаво блестяха. Стоун се запита дали не е болна.
Сякаш прочела мислите му, тя поклати глава.
— Нищо ми няма. Просто не спах добре.
Половин час по-късно стояха пред мястото, където бяха убили майката на Анабел.
— Това е — промърмори тя. — Тук беше къщичката на мама.
Новопостроената къща беше всичко друго, но не и малка. Модерен куб с 1000 квадратни метра площ, със стръмен покрив и кулички, сякаш слязъл от корицата на списание „Архитектурен дизайн“ и кацнал на брега на океана.
— Кога я събориха? — попита Стоун.
— Преди шест години. Малко след смъртта й. Хората се избиват за такава гледка към океана.
— Добре, как ще действаме?
— Не се обиждай, но предлагам да се представим като баща и дъщеря — уж търсим спокойно местенце за старините ти. Ще се свържем с някоя от местните агенции за недвижими имоти и ще започнем да задаваме въпроси.
По-късно през деня двамата крачеха след ниска тъмнокоса жена, чиято фигура наподобяваше буре, и оглеждаха отвън една голяма къща, обявена за продан. Тя се намираше през четири парцела от мястото, където майката на Анабел беше застреляна в главата по нареждане на Джери Багър.
— Тук е много хубаво, татко — изгука Анабел, докато обикаляха около полурухналата къща. — Чудя се как още не са я продали.
— Първо, тази къща е доста голяма — промърмори Стоун. — И второ, по нея има много работа.
— Стига, татко! — каза Анабел. — Забрави ли от колко време търсиш нещо с изглед към океана? Не ти ли се иска да живееш сред тази красота, когато се пенсионираш?
Стоун се обърна към брокерката и попита:
— Случайно да се продава онзи имот в дъното на улицата? Той е в много добро състояние и наистина ми харесва.
— Имате предвид къщата на Макинтош? Не, мисля, че не се продава.
— Макинтош? — вдигна вежди Анабел. — Не съм чувала тази фамилия, макар че преди време познавах доста хора в района. Всъщност не ги познавах много отблизо, но имах приятели, на които към гостувала. Това е причината да се насочим насам.
— Аз отдавна работя тук — отвърна жената буре. — Спомняте ли си някакви имена?
Анабел се престори, че мисли.
— Конър, или Конуей… Не, не, по-скоро Конрой.
— Може би имате предвид Тами Конрой? — остро попита жената.