Стоун изчака няколко секунди и влезе в гробището „Маунт Хоули“. Слязоха от колата и побързаха да се скрият зад близките дървета. Пади Конрой тръгна по тясна алея между надгробните плочи и спря пред един занемарен гроб. Извади малък букет от джоба на протърканото си палто и внимателно го остави върху хлътналата пръст.
Смъкна шапката, под която се показа гъста и разрошена бяла коса, притисна длани и започна да се моли. В един момент се разплака, извади носна кърпичка и избърса лицето си.
— Това е гробът на майка ти, нали? — тихо я попита Стоун.
— Да — кимна тя. — Знам мястото, въпреки че никога не съм идвала.
— По всичко личи, че той страда.
— Прави го с единствената цел да прогони чувството за вина — гневно отвърна тя. — Този мръсник никога няма да се промени.
— Хората се променят — тихо възрази Стоун.
— Този не! — отсече Анабел и бързо го хвана за ръката. — Хей, къде тръгна?
— Ще проверя дали си права.
Без да чака реакцията й, той напусна укритието си и тръгна към Пади Конрой. Спря през два гроба от него и се престори, че чете надписите на плочите. Паднал на колене, Пади плачеше.
— Не искам да нарушавам уединението ви — меко промълви Стоун. — От доста време не съм посещавал гроба на леля ми, но днес реших да дойда.
Пади избърса сълзите си с кърпата и вдигна глава.
— Гробището е отворено за всички, приятелю — рече той.
Стоун коленичи пред близкия гроб. Направи го така, че Пади да остане в периферното му зрение.
— Тези места изсмукват енергията, нали? — подхвърли той.
— Те са за покаяние на живите — кимна Пади. — И предупреждение.
— Предупреждение ли? — обърна се да го погледне Стоун. И веднага разбра всичко. Този човек беше пътник. Лицето му беше посивяло, дрехите висяха на мършавото му тяло, ръцете му силно трепереха.
— Точно така — кимна Пади и немощно посочи наоколо. — Виж всичките тези гробове. В тях лежат хора, които чакат Всевишният да им посочи пътя. Лежат в пръстта или в Чистилището, ако вярваш, че го има. Чакат Господ да слезе и да им каже къде ще почиват завинаги.
— В ада или в рая — кимна Стоун.
— Падаш ли си по залозите? — хвърли му кос поглед Пади.
Стоун поклати глава.
— Аз цял живот съм залагал на разни неща — въздъхна Пади. — Я си представи, че трябва да заложиш в момента. Колко от тях ще отидат горе и колко долу?
— Надявам се, че пътниците за рая ще са повече.
— Значи ще си изгубиш парите — отсече Пади.
— Искаш да кажеш, че грешниците са повече от праведните?
— Именно. Аз например съм си готов за казана, откъдето и да ме погледнеш. Няма никакво съмнение, че ще потегля натам.
— Съжаляваш ли за нещо, което си извършил?
— Да съжалявам ли? Ако съжаленията струваха пари, сега щях да съм Бил Гейтс!
Пади се наведе и целуна плочата пред себе си.
— Сбогом, моя мила Тами — прошепна той. — Почивай в мир, скъпа.
После с олюляване се изправи и наложи шапката си.
— Виж, тази жена тук със сигурност ще отиде в рая промърмори той. — И знаеш ли защо?
Стоун поклати глава.
— Защото е светица. Защото си похаби живота с тип като мен. Сигурен съм, че свети Петър ще я посрещне с разтворени обятия. Жалко, че няма да съм там, за да ги видя.
37
Настанил се в луксозния хотелски апартамент, Джери Багър обмисляше идеята за сериозно повишение на цените на стаите в казино „Помпей“. По личното му мнение гледката към Белия дом изобщо не струваше хилядарка на нощ. Появата на Майк — един от личните му охранители, го накара да откъсне поглед от дома на президента.
— Мистър Багър, късно снощи се обадиха от казиното, но решихме да не ви будим. Някакъв тип е разговарял с Долорес.
— За какво е разговарял с Долорес? — рязко се завъртя Багър.
— Нашият човек не е могъл да чуе много, но на няколко пъти са споменали името на дъщеря й.
— Синди значи — каза Багър. — Предполагам, че Долорес все още жали за нея. Що за тип е бил онзи? Ченге, агент на ФБР?
— В момента го проверяваме. Придружавал го е някакъв огромен мъж. Пуснали сме им опашка. Отседнали са в евтин хотел, недалеч от „Бордуок“.
— Проверявайте го по-живичко.
— А ако се окаже ченге?
— Ще ме информирате, а после ще видим. Премахването на ченге е друго нещо. Свитнеш ли едно, цялата полиция хуква подире ти. Същото е и при федералните. Дръжте го под око и проверете къде другаде си е пъхал носа.