— Как е Лили?
Лили беше майката на Фин, чието име не беше истинското, също като на сина й. Хари Фин не знаеше какво е да използваш истинското си име.
— Все така. Дори малко по-зле.
С усилие се въздържа да не каже „гние“, както говореше за себе си майка му.
— Вярно е, че при нас е малка лудница, но искам да знаеш, че нямам нищо против да я приберем. Все някак ще се оправим.
— Не, Манди, тя се чувства добре там.
— Окей, но не забравяй, че рано или късно ще се наложи да вземем подобно решение.
— Може би, но няма да стане сега. Нека го оставим за по-нататък, тъй като и бездруго си имаме достатъчно проблеми.
— Сигурен ли си, че нищо не те тревожи?
Той поклати глава, но без да я гледа в очите.
— Хари — докосна ръката му тя. — Защо имам чувството, че се отдалечаваш от нас?
Отговорът му беше толкова рязък, че изненада дори него.
— Бях в училището на Сузи, нали? Почти не пропускам мач на момчетата, в градината няма дори един бурен, помагам в домакинството, превръщам се и в шофьор, когато мога. Какво още искаш от мен, Манди?
Тя бавно отдръпна ръката си.
— Нищо, разбира се.
Довършиха пая в мълчание, после Манди тръгна нагоре по стълбите. Той продължи да седи с блуждаещ поглед.
— Тук ли оставаш? — попита тя.
— Имам да свърша някои неща.
— Не излизай тази вечер, Хари. Моля те!
— Може би ще направя една малка разходка, както обикновено.
— Както обикновено — каза си тя и продължи нагоре.
— Манди?
Жена му бавно се обърна.
— Нещата ще се оправят, обещавам ти. Съвсем скоро ще се оправят.
Малко ми остава.
— Сигурна съм, Хари.
46
Гробищата бяха единственото място, на което Анабел искаше да отиде. Досега не беше имала случай да се поклони на гроба на майка си, но тази вечер щеше да го направи.
Паркира наетата кола пред входа и тръгна по алеите. Точното местоположение на гроба се беше запечатало дълбоко в съзнанието й и тя го откри без никакви затруднения. Оказа се обаче, че там вече има някой и тя побърза да се скрие зад близкия кипарис.
Човекът се беше проснал на тревата до надгробната плоча и пееше ирландска песничка на мъртвата. Същата, която й пееше, когато Анабел беше още съвсем малка. В нея се говореше за любовта между мъж и жена, които живеели щастливо сред зелените поля на Ирландия. Очите й се насълзиха. Песента бавно затихна, после напълно спря. Измина известно време, преди да осъзнае, че баща й е заспал на гроба.
Излезе иззад дървото, приближи се до плочата и бавно се отпусна на колене. Баща й тихо похъркваше. Анабел направи нещо, което беше правила преди много, много години, когато родителите й я водеха на църква: прекръсти се и започна да се моли за душата на майка си. Сълзите й потекоха, когато прошепна на покойницата колко много я обича и иска да беше жива.
Молитвата продължи дълго. Прекъсна я едва когато изпита чувството, че сърцето й ще се пръсне от печал. Стана, прекръсти се и погледна неподвижната фигура на баща си. Решението дойде колкото бързо, толкова и неочаквано.
Хвана го под мишниците и го изправи на крака, изненадана от лекотата на съсухреното му тяло. Той дори не успя да се събуди напълно, докато тя го влачеше към колата. Откара го в пансиона, качи го в стаята си и го хвърли на леглото. Седна на канапето в малкия хол. Едва успя да си поеме дъх, и на вратата се почука.
Беше Стоун, който изглеждаше доста разтревожен. Разказа й с няколко думи за развоя на събитията около Милтън и Рубън, после погледна към вратата на спалнята, иззад която долиташе якото хъркане на Пади.
Не попита нищо, тъй като изражението на Анабел ясно показваше, че не желае да дава обяснения.
— Какво ще кажеш, ако утре се приберем у дома? — тихо предложи той.
— Аз нямам дом — поклати глава тя. — Но ако искаш, можем да се приберем в твоя дом.
На другата сутрин Анабел закуси в стаята си. Когато баща й излезе от банята, на масата го чакаше чиния бекон с пържени яйца и чаша горещо кафе.
— Като те гледам, май си гладен — подхвърли тя.
Очите на Пади Конрой бавно обиколиха стаята.
— Как, по дяволите, съм попаднал тук?
— Снощи беше на гроба на мама. Аз също.
— Ясно — кимна той и приглади с длан щръкналата си коса.
— Ела да закусиш.
— Не е нужно да правиш това, Ани.