— Знам. Сядай на масата.
Пади се подчини, хапна няколко залъка и отпи глътка кафе.
— Как вървят нещата? — попита тя, оглеждайки изпитото му посивяло лице.
— Дават ми шест месеца без терапия, иначе една година. Но кой иска постоянно да му е зле от химикалите?
— Имаш ли нужда от нещо? Пари? Квартира?
Пади се облегна и избърса устни със салфетката.
— Нищо не ми дължиш, Ани — поклати глава той. — Няма да приема нищо от теб.
— Не е нужно да страдаш и да спиш в камион. Аз имам пари.
— Страданията ги оправям с уиски, а старият ми камион е това, на което му викат „евтина каравана“. Добре съм си.
— Като те гледам, хич не си добре.
Лицето му потъмня, ръцете му се отблъснаха от масата.
— Нямам нужда от съчувствието ти, Ани! С омразата ти мога да се справя далеч по-лесно.
— Поради тази причина ли не ми се обади, за да обясниш, че си бил в затвора, когато Багър уби мама?
— Нещата щяха ли да се променят?
— Вероятно не — призна Анабел.
— Ето, виждаш ли? Само щяхме да си губим времето.
Той се изправи и изрови от джоба си запалка и смачкан пакет цигари.
— Нали нямаш нищо против? Особено като виждаш, че почти са ме довършили.
Анабел поклати глава, а той щракна запалката и отиде да отвори прозореца.
— Е, успя ли да измамиш Джери Багър в самия Атлантик Сити?
— Да.
— Какъв беше резултатът?
— Отмъкнах му милиони.
— Значи имаш запазено място в рая. Не познавам друг, който да го заслужава повече от Джери Багър.
— За съжаление не беше достатъчно — тихо промълви Анабел.
— Естествено. — Пади отправи тъжен взор през прозореца. — Парите са едно от нещата, които Джери притежава в изобилие. Дори да го оберат до цент, той пак ще ги натрупа от онези нещастници, които се тълпят в казиното му.
— Как да го ударя така, че наистина да го заболи?
— Два са начините — обърна се да я погледне той. — Вземаш му или живота, или свободата.
— При убийството няма ограничаване на наказателното преследване.
— Имаш ли доказателства, че той е убил майка ти?
— Нищо, което би издържало в съда. Но аз съм убедена, че го е извършил той.
— Аз също.
Баща и дъщеря дълго се гледаха в очите.
— На този свят има само двама души, които са изпържили мръсника и все още са живи — промълви най-сетне Пади. — И двамата са тук, в тази стая.
— Предлагаш да го изпържим още веднъж, заедно — вдигна вежди Анабел.
— Искам само да си плати за това, което стори на майка ти.
— Нима се съмняваш, че аз искам същото?
— Не, не се съмнявам. Ти си тази, която дръзна да го накаже. Аз нямах достатъчно смелост, въпреки че съм добър в измамите. Може би най-добрият.
— Но нещата се промениха, така ли?
— Аз умирам, Ани. Какво, по дяволите, може да ми направи този мръсник? По-добре да получа куршум в главата, отколкото да умра в мъки.
— А как точно предлагаш да го направим?
— Много съм мислил по въпроса. Всъщност само за това мисля. Според мен можем да го заковем точно защото ти си го изпържила.
— Защото ме преследва?
— Точно така. Теб и хората, които са ти помагали.
— Двама от тях познаваш, третия — не.
Пади изхвърли фаса през прозореца и се върна на масата.
— Джери успя ли да докопа някой от тях?
— Един. И го превърна в зеленчук.
— Може би те е изпял, а?
— Не може би, а със сигурност. Всъщност в момента Джери е във Вашингтон и се опитва да ме открие.
— А човекът, с когото си тук? Можеш ли да му се довериш?
— Нямам причини да се съмнявам в неговата лоялност.
— Хубаво е да имаш верен приятел — отбеляза Пади и сведе очи към недовършената си закуска.
— А ти вярваш ли, че имаш достатъчно сили за евентуална операция срещу Джери? Самата аз успях да направя удара си само защото бях изпипала всичко, до последния детайл. Нямам никакво намерение да се включа в схема, при която ти изведнъж падаш по очи, а на мен ми пръскат черепа!
— Винаги съм се възхищавал на прямотата ти.
— Познай кой ме е научил на нея! — троснато отвърна тя.
— За да отговоря на въпроса ти, ще кажа, че съм готов за тази операция. Всъщност тя е единственото нещо, което ме държи жив. И вече имам план.
— Какъв план?
— В най-общи линии трябва да накараме Джери да признае, че е убил майка ти.