— Не. Рубън е най-великият технически гений, когото познавам. По-близък е с машините, отколкото с хората. По тази причина е истински влюбен в мотоциклета си и съвсем сериозно твърди, че той му е много по-верен от трите му бивши съпруги, взети заедно.
— Случайно да ти се намират нормални приятели, Оливър? — усмихна се Анабел.
— Е, има и такива. Например ти.
— Значи наистина си го загазил!
Пикапът на Рубън беше пред гаража, а в караваната светеше.
— Чакат ни — каза Стоун.
Рубън ги посрещна на вратата, после спря изненадан поглед върху очукания камион с Пади зад кормилото.
— Кой е този?
— Един приятел — бързо отвърна Анабел.
— Надявам се да го приютиш поне за една нощ — добави Стоун.
— Един повече, един по-малко, все тая — сви рамене Рубън. — Ще му дам президентския апартамент, който е непосредствено до тоалетната.
— Къде е Милтън? — попита Стоун.
— Спи като пън, крайно изтощен от спечелването на цяла торба мангизи в казиното.
— Ще върнем колата на Кейлъб, а утре ще се съберем при мен, за да обсъдим положението — загрижено рече Стоун. — Ще звънна и на Алекс. — Стрелна с поглед Анабел и добави: — В светлината на най-новите събития.
Рубън местеше очи от единия към другия и мълчеше.
— Хубаво — обади се най-сетне той.
— Благодаря ти, Рубън.
Един час по-късно Стоун и Анабел паркираха зад блока на Кейлъб и се насочиха към асансьора. Стоун почука на вратата и отвътре се разнесоха стъпки. Вратата се отвори, но мъжът, който застана на прага, не беше Кейлъб.
48
— Това наистина е непоносимо, Картър! — изръмжа сенатор Роджър Симпсън.
Бяха се разположили на удобните кожени кресла в бункера на ЦРУ с чаши каберне в ръце.
— Адски ми е неприятно да чуя, че онова грозно нещо отново надига глава — продължи сенаторът. — Особено сега, когато, ако нещата вървят по план, след няколко години ще съм президент.
— Роджър, ако това се разчуе, ти изобщо не можеш да се кандидатираш за Белия дом — кротко възрази Грей. — Защото най-вероятно ще бъдеш в затвора.
Симпсън поруменя, но успя да се овладее и сведе поглед към чашата си.
— Рей Соломон — рече той. — Кой би допуснал, че тази история ще ни преследва след толкова години?
— Винаги е съществувала такава опасност. Навремето ти пое този риск. Понякога нещата се получават, понякога не. Но аз съм убеден, че тогава си смятал това за правилно.
— Казваш го, сякаш нямаш нищо общо. Но на практика беше затънал до шия, също като мен.
— Не аз заповядах убийството на Рей! — остро отвърна Грей. — Той беше мой приятел. Ти стана причина за смъртта му!
— Забравяш, че той се самоуби в Бразилия.
— Нищо подобно! Ти изпрати Джон Кар и отряда му да го ликвидират, защото се страхуваше, че ще открие истината и ще те натопи!
Очите на Симпсън над ръба на чашата станаха ледени.
— Щеше да натопи и двама ни, Картър. Никога не забравяй това!
— Рей Соломон беше доблестен мъж и отличен агент. Но днес го наричат предател и името му е опетнено.
— Голямата цел винаги изисква жертви, Картър.
— Не знам защо ми се струва, че ти никога не би жертвал живота си в името на голямата цел — жлъчно се усмихна Грей.
— Съдбата си има начини да съхрани онези, които се отличават от другите, Картър. Великите винаги оцеляват.
— В такъв случай трябва отново да се помолиш на съдбата, защото има хора, които със сигурност те искат мъртъв.
— Теб също, Картър. Не го забравяй.
— Убиецът ме смята за мъртъв, което ми дава доста пространство за маневриране — поклати глава Грей. — Признавам, че в личен план не мога да го обвинявам, защото постъпката ти наистина няма оправдание.
— Направих каквото бях длъжен! — почервеня Симпсън. — Беше отдавна, в един съвсем различен свят. Самият аз бях различен.
— Никой от нас не е чак толкова различен. А и не беше много отдавна. Всъщност не става въпрос за миналото, а за настоящето. Въпрос, който ни напомня никога да не горим мостовете след себе си и да не вършим глупости.
— Ако разбере за какво става въпрос, Дона със сигурност ще побеснее — нервно преглътна Симпсън.
— Да, жена ти с право ще побеснее — каза Грей. — Действията ти могат да се квалифицират само по един начин: отвратителни!
— Ами твоите? — избухна Симпсън. — Ти убиваше хора, Картър! Включително и със собствените си ръце!