— Става въпрос за „Три шестици“, Роджър, а не за неделно училище. Всеки обект ни е бил подаван след задължително съгласуване с Белия дом. Бяхме длъжни да изпълняваме тези заповеди, защото насреща бяха нашите заклети врагове. И най-малкото колебание от наша страна можеше да бъде изтълкувано като държавна измяна.
— Прекрасно знаеш, че не всички убийства бяха съгласувани, Картър!
— В някои случаи е по-добре политиците да не знаят всичко! — изпепели го с поглед Грей. — Но Рей Соломон не биваше да е един от тези случаи. Не трябваше да постъпваш така, Роджър!
— Сега ти е лесно да го кажеш. Освен това съм го направил само веднъж.
— Наистина ли? Ами Джон Кар?
— Той беше най-тежкият случай. Забрави ли, че се опита да се оттегли от „Три шестици“?
— Както винаги преценката ти е блестяща. Кар беше най-добрият от тях.
— Това си е твое мнение.
— Ето защо поръча да го ликвидират, нали? Защото пожела да спре с убийствата.
— Не знам за какво говориш — ледено процеди Симпсън. — Да ликвидирам един от нашите хора? Абсурд!
— Не те бива в лъжите, Роджър. Ако действително искаш да се кандидатираш за Белия дом, трябва доста да поработиш върху изражението на лицето си.
— Не съм заповядал да го убият.
— Преди четири години имах един дълъг разговор с Джъд Бингам, който ми разказа всичко. Именно той, Коул и Синсети са свършили работата. Кар е бил ликвидиран от собствения си отряд по твоя заповед.
— Това е лъжа! Аз нямах правомощия да издам подобна заповед!
— Правомощия? В онези времена? Ние ръководехме група убийци, Роджър. С изключение на Кар всички те изпитваха огромно удоволствие от своята работа. Бингам каза, че той и другите двама са изпълнили заповедта ти с дълбоко удовлетворение. Всички били разстроени от желанието на Кар да се оттегли, приемали го като лична обида.
— Да, но Бингам и останалите са мъртви, следователно никой нищо не може да докаже!
— Кар също. Той отдавна почива в „Арлингтън“.
— Знам — кимна Симпсън и отпи глътка вино.
— Поне така е записано в официалните архиви.
— Какво искаш да кажеш? — рязко вдигна глава сенаторът.
— Кар е жив.
— Но нали Бингам каза…
Симпсън прехапа устни, но вече беше късно.
— Благодаря, че потвърди това, което вече ми беше известно — леко се усмихна Грей. — Но Бингам беше голям лъжец. Не искаше да признае, че в онази нощ Кар е успял да се измъкне, ликвидирайки трима от оперативните ни агенти. Бингам, Коул и Синсети са се отървали на косъм, въпреки че Кар най-вероятно не е подозирал намесата им. Когато нещата опираха до отнемането на живот, той нямаше равен на себе си. Тази мисия ни струваше скъпо, Роджър. Имаш късмет, че през всичките тези години Бингам и другите двама си държаха езика зад зъбите. Но това беше съвсем естествено, защото, ако нещата се разчуеха, и те като теб щяха да си имат големи неприятности.
— Пак повтарям, че нямам представа за какво говориш!
Грей го изчака да отпие глътка вино и тихо подхвърли:
— Казвал ли съм ти, че Джаки е дъщеря на Кар? Ти осинови неговото дете.
Симпсън бавно остави чашата си на масата. Ръката му видимо трепереше.
— Пропуснал си да ми го кажеш — промълви с напрегнат глас той. — Спомена, че е сираче, но не каза нищо за родителите й. Дори не знаех, че Кар е имал дъщеря.
— Щеше ли да отмениш заповедта за убийството му, ако знаеше тази подробност?
— А ти защо ни предложи да осиновим детето, след като си ме подозирал?
— Защото трябваше да се погрижа за нея, а вие с Дона не можехте да имате деца. Независимо от мнението на много хора аз имам съвест, Роджър. Момиченцето нямаше вина за случилото се. Аз също. Вината беше твоя, а също и на онези тримата: Бингам, Коул и Синсети. Виждаш ли връзката?
— Мислиш, че Кар ги е убил?! — подскочи Симпсън.
— Опита се да убие и мен — кимна Грей. — Напълно естествено е било да си помисли, че имам нещо общо с изтребването на семейството му.
— Но защо е чакал толкова дълго време?
— По този въпрос мога само да гадая. Вероятно се е опасявал да не бъде заподозрян.
— Ако е жив — мрачно отбеляза Симпсън.
— Вече е време да признаеш, че хора като Кар се отстраняват изключително трудно. Доказа го провалът на елитния отряд „Три шестици“.