Фин беше облечен в работен комбинезон, на гърдите му се поклащаше пропускът на верижка, а ръката му стискаше метално сандъче за инструменти. Уверената му физиономия на снимката и безупречната версия за спешната работа, която има да свърши тук, му осигуриха безпрепятствен достъп в сградата.
Излезе от асансьора и огледа стъклената врата на офиса на Роджър Симпсън, до която висеше флагът на щата Алабама — пурпурният кръст на св. Андрю на бял фон, — напомнящ на бойното знаме на Конфедерацията. Идеална мишена за него — такава, каквато е била и преди сто и четирийсет години за армията на Севера.
Тръгна към вратата, зад която се виждаше бюрото на младата рецепционистка.
Увеличил снимките, които беше направил при предишната си визита, той беше успял да разчете името на момичето на табелката върху бюрото й.
Отвори вратата и размаха фалшивия ордер в ръката си.
— Здрасти, Черил — небрежно поздрави той. — Аз съм Боби от поддръжката. Преди няколко дни получихме заявка за поправка на входната ви врата. Съжалявам за закъснението, но сме затрупани с работа. Имаш ли представа какво й е на проклетата ключалка? Напоследък ни засипаха с оплаквания и от другите офиси.
Момичето сложи длан върху телефонната слушалка и каза:
— Нямам идея.
— Окей, в такъв случай ще я погледна. Ти си говори.
Момичето го дари с благодарна усмивка и продължи разговора си.
Фин коленичи, огледа ключалката и напъха в процепа тънка метална пластина. Забави се още две минути, за да изпълни ролята си както трябва, после се изправи.
— Мисля, че вече всичко е наред, Черил.
Момичето махна с ръка в знак на благодарност. Той започна да прибира инструментите си, а очите му внимателно обхождаха помещението. Вече беше установил, че тук няма табло на алармена инсталация, не се виждаха и никакви обемни датчици. Все пак не беше зле да се увери още веднъж.
На тавана отвън беше монтирана охранителна камера, която обхващаше и двата коридора, тръгващи от фоайето с асансьорите. Фин вече беше изчислил движенията й — на всеки две минути тя се извърташе към съответния коридор. Тръгна по единия от тях и погледна часовника си. Оказа се, че системата не е променена и всеки коридор се наблюдаваше в продължение на две минути. Това беше всичко, което му трябваше. Нощем сградата се охраняваше от патрули, които също действаха по утвърдена схема: четните етажи се проверяваха на нечетен час и обратно — нечетните на всеки четен час. Спря и изчака камерата да се извърти към втория коридор, след което светкавично мушна шперц в ключалката на складовото помещение. Вратата щракна и се отвори. Фин се промъкна към дъното на стаичката, легна на пода и заспа.
Две минути след полунощ пъхна под вратата миниатюрна видеокамера, окачена на тънък кабел. Навън нямаше никой, а охранителната камера беше насочена към другия коридор.
Излезе и бързо се насочи към офиса на Симпсън. Металната пластина в ключалката имаше едно-единствено предназначение — просто, но ефикасно. Благодарение на нея вратата изглеждаше заключена, но всъщност не беше — разбира се, ако човек притежаваше съответното приспособление. Фин вкара магнитния връх на инструмента си в ключалката, издърпа пластината и вратата се отвори. Той прекоси тичешком общото помещение и хлътна в просторния кабинет на Симпсън. Приближи се до бюрото му, коленичи под плота и извъртя компютърния процесор. Развинти задния му капак и сръчно монтира вътре уреда си.
Бе успял да го пренесе през системите за сигурност по простата причина, че в него липсваха каквито и да било взривни материали. Предназначението му беше съвсем друго: да предизвика определена химическа реакция в компонентите на процесора, която автоматично щеше да ги превърне в бомба. Този факт беше отдавна известен на производителите на компютри, но те старателно го криеха от широката публика. Към уреда беше прикрепен безжичен приемник с обхват от около хиляда и петстотин метра — предостатъчно според изчисленията на Фин. Сръчно развинти капака и пъхна процесора под бюрото.
Седна пред клавиатурата и включи монитора. На екрана светна искане за парола. Сенаторите бяха прекалено заети, за да измислят сложни пароли. Това беше причината, поради която Фин просто започна да изписва различни имена. Удари джакпота още на третото: Монтгомъри, столицата на Алабама.