Леговището на Багър.
Алекс пъхна бележките в джоба си, стана и се протегна, масажирайки тила си. Преди години, още като член на личната президентска охрана, беше счупил шиен прешлен, който хирурзите замениха с метална пластина. Оттогава страдаше от постоянни болки във врата. Сега трябваше да се обади на Сюзан Хънтър, приятелката на Стоун. От бележките, които току-що прегледа, беше ясно, че това едва ли е нейното истинско име.
В следващата секунда замръзна на място и мускулите му се напрегнаха. Някой влезе и той побърза да се скрие зад вратата на банята.
Стъпките се насочиха към бюрото, чу шум от тършуване по него.
Алекс пристъпи тихо изотзад и опря пистолета си в главата на Анабел Конрой.
Вярна на невъзмутимия си нрав, тя не трепна.
— Надявам се, че пистолетът е на предпазител — каза спокойно Анабел.
Алекс свали оръжието и отстъпи крачка назад. Анабел беше облечена с къса пола, сандали и дънково яке. Дългата й руса коса беше стегната на кок и почти скрита под шапка с козирка. Тя свали слънчевите си очила и отправи хладен поглед към високия федерален агент.
— Ти си от Сикрет Сървис, нали?
— Да, аз съм Алекс Форд — кимна той. — А ти си…
— Безработна. — Очите й обиколиха стаята. — Няма ли го?
Алекс се взря в малкия сърповиден белег под дясното й око.
— Няма го.
— Имаш ли представа къде е?
— Никаква.
— В такъв случай сбогом.
— Анабел! — извика той и тя се закова на място.
— Приятно ми е да се запознаем, Анабел Конрой — усмихна се Алекс. — Нека позная: баща ти се казва Пади, а майка ти или може би сестра ти е Тами. — В ръцете му се появи снопчето гъсто изписани листове. — И най-вероятно си дошла заради това.
— Мислех, че Оливър е по-дискретен — отвърна тя, оглеждайки листовете.
— И правилно си мислила. Аз сам стигнах до тези заключения.
— Браво на теб. Е, аз трябва да вървя.
— Искаш ли да предам нещо на Оливър, когато го видя?
— Не. Вече нямам какво да му кажа.
— Но се отби да го видиш.
— Да речем. А ти какво правиш тук?
— Дойдох, защото съм му приятел и се тревожа за него.
— Той може да се грижи за себе си.
— Имаш ли представа защо изчезна? — попипа Алекс, макар да знаеше отговора.
— Заради някакъв разкопан гроб в „Арлингтън“. Вероятно неговият. — Очите й се взряха в лицето на Алекс, търсейки реакция. — Издържах ли изпита?
Той кимна.
— Оливър наистина трябва да ти е имал пълно доверие, за да го сподели с теб.
— Нека го кажем по друг начин: надявах се, че ми се доверява, но се оказа, че не е така.
— Чух, че този Багър е безмилостен тип.
И да се беше стреснала от думите му, Анабел не се издаде.
— Не знам за кого говориш — равнодушно каза тя.
Той извади визитната си картичка и й я подаде.
— Оливър ми се обади с молба да ти помогна, докато той се занимава с проблемите си.
Тези думи вече я стреснаха.
— Молил те е да ми помогнеш?
— Всъщност настоя.
— Винаги ли се подчиняваш на настояванията му?
— Той каза, че е готов да ти повери живота си. Малцина са хората, които могат да се похвалят с подобно нещо. Случайно и аз съм един от тях. От доста време насам имаме навика да се грижим един за друг.
Анабел се поколеба, после прибра картичката в якето си и кимна.
— Благодаря.
Алекс мълчаливо я изпрати с поглед, докато тя вървеше към колата си.
59
Макар и да се използваше за работно убежище, резиденцията в Кемп Дейвид беше и място, където президентът на САЩ се оттегляше, за да прогони стреса от най-тежката работа на света. Според официалното съобщение на пресцентъра на Белия дом президентът възнамеряваше да отдели целия уикенд на семейството си. Това беше лъжа, или поне изопачена истина — като доста официални съобщения, излизащи от президентския пресцентър. Всъщност държавният глава имаше гост. Един много специален гост, чиято визита трябваше да остане в тайна.