— Благодаря, че ме приехте толкова бързо, господин президент — каза Картър Грей, когато седна срещу него в работния му кабинет. Той ценеше високо удобствата на подземния си бункер, но понякога все пак се налагаше да се появява и на повърхността.
— Радвам се, че сте добре — любезно отвърна президентът. — Разминали сте се на косъм, доколкото разбрах.
— Не бих казал, че ми е за пръв път, но силно се надявам да е за последен. Между другото, искам да ви благодаря за подкрепата, която, макар и неофициална, ми позволява да работя на спокойствие.
— От телефонния ни разговор разбрах, че положението е сериозно, но все пак бих искал да узная повече подробности.
— Разбира се — кимна Грей и сбито разказа за Леся, предателството на Рейфилд Соломон и неотдавнашната серия от убийства на ветерани от специалния отряд, наречен „Три шестици“. — А сега идва ред на Джон Кар, последния член на този отряд.
— Онзи, чийто ковчег беше изкопан от „Арлингтън“? — вдигна вежди президентът. — Току-що ме информираха.
— Да. Но в този ковчег не са погребани тленните останки на Джон Кар.
— А чии?
— Без значение, сър. Важното е, че преди трийсет години Джон Кар успя да избяга.
— Да избяга ли? Нима е бил затворник?
— Не, беше предател. Работеше за нас, но поради естеството на някои негови действия ние се принудихме да прекратим отношенията му с ЦРУ.
— Какво означава „да прекратите“? Защо не го предадохте на съда?
— Съществуваха смекчаващи вината му обстоятелства, сър. Страната нямаше интерес от публичен процес срещу него. По тази причина поехме нещата в свои ръце, разбира се, със съответното разрешение на вашия предшественик.
Президентът заопипва чашата с чай.
— Предполагам, че времената са били други — въздъхна той. — С купища мръсна работа.
— Точно така, сър — побърза да се съгласи Грей. — Днес такива неща вече не се допускат. Но опитът да бъде ликвидиран се оказа неуспешен и призракът му отново ни заплашва.
— По какъв начин?
— По всичко личи, че тримата бивши агенти на ЦРУ са били убити от Джон Кар.
— Защо мислите така?
— Те го предадоха, а бяха негови колеги и приятели. И сега той си отмъщава.
— Но защо е чакал цели трийсет години?
— Мога само да предполагам, сър, но не бих искал да ви губя времето. При всички случаи на света има само един човек, който е хранел неприязън към тримата агенти, и той е Джон Кар.
— А защо се е опитал да убие и вас?
— Аз командвах отряда му. И фактически бях този, който повдигна вътрешните обвинения срещу него.
— Тоест заповядахте да бъде ликвидиран?
— Вече споменах, че тази заповед беше издадена от моите началници след съответното съгласуване от най-високо място.
Грей изрече тази лъжа съвсем спокойно, сякаш самият той вече си беше повярвал.
— А тези началници още ли са живи? — леко сви вежди президентът.
— За съжаление не. Всички са мъртви. Включително и вашият предшественик, както знаете.
— А каква е връзката на Кар със Соломон и въпросната Леся?
— Ето и причината за решението да ликвидираме Кар — ние бяхме убедени, че Соломон и Леся са го вербували да работи за руснаците.
— Но според доклада Соломон се е самоубил.
— Така е, но Леся остана жива. Доколкото си спомням, тя доста се сближи с Кар. Напълно възможно е двамата да работят заедно.
— Но по каква причина Леся би помагала на Кар за ликвидирането на останалите от „Три шестици“?
Грей скрито въздъхна. Този президент не беше толкова глупав, колкото някои други, на които беше служил.
— Ще го кажа по друг начин, сър. Официално Рейфилд Соломон се е самоубил. Такова е становището на правителството. Но е напълно възможно някой да му е помогнал.
— Кой е този някой? Ние ли?
— Той беше предател, сър. Много американци изгубиха живота си заради него. При всички случаи щеше да бъде екзекутиран. Името му фигурира на Стената на срама в Лангли, редом с това на Олдридж Еймс и други шпиони. Щетите, които е нанесъл на страната ни, са неизброими. Едва ли има по-вреден предател от него.
Изрече тези думи с цената на доста усилия, защото бяха тежки дори за неговата закоравяла съвест. Но макар и негов близък приятел, Соломон все пак беше мъртъв. А Грей искаше да остане жив.
— Значи сме ликвидирали и него, така ли?
— Тогава времената бяха други, както сам споменахте. В личен план аз приветствам по-откритото лице на ЦРУ и на правителството, което имаме днес. Но в онези години се борехме за спасяването на света.