— Добре, допускаме, че Кар и Леся са живи. Кой друг е в списъка им за ликвидиране?
— Само един човек, сър. Роджър Симпсън.
— О, да, в онези години Роджър е работил в разузнаването. Означава ли това, че има пръст в тази работа?
— Индиректно, сър. Ние взехме всички мерки за безопасността му.
— Дано да е така. Нашето мнозинство в Сената е съвсем крехко, всеки глас има значение.
Грей остана с безизразно лице, но светкавично отчете по-голямата загриженост на президента за мнозинството в Сената, отколкото за живота на сенатора.
— Разбира се — кимна той. — Отлично ви разбирам.
— Човешкият живот е по-важен, естествено — побърза да добави президентът.
— Никога не съм се съмнявал в това — отвърна Грей и изведнъж се запита дали изявлението на главнокомандващия не се прави заради записващото устройство, скрито някъде в този кабинет.
— Искам да разбера какво предлагате — каза президентът. — Името на Джон Кар влезе в новините и той положително вече е предупреден. На ваше място не бих постъпил по този начин, Картър. Бих действал на тъмно, докато го открия.
Президентът нямаше представа, че Грей знае не само точния адрес на Кар, но и новото му име — Оливър Стоун. Разбира се, Стоун вече бе научил за разкопания гроб и за разбудената тайна. И най-вероятно бе минал в нелегалност. Беше изключително съобразителен, със сигурност беше решил ребуса и вече знаеше, че Грей е жив и операцията с ковчега е негова идея. Знаеше и друго: всичко би могло да се извърши без медийна шумотевица. Просто идват на гробището и го арестуват. Или направо го ликвидират. Но Грей не можеше да си го позволи, тъй като Стоун разполагаше с компрометиращи материали срещу него. Сега обаче дойде време за сделка: животът на Кар срещу уликите, ето какво възнамеряваше да му предложи. Междувременно щеше да го остави да бяга, но хората му нямаше да го изпускат от очи. Само по този начин можеше да се надява на преговори.
— На пръв поглед това наистина е най-добрата стратегия — рече на глас той. — Но не бива да забравяме, че цялата тази бъркотия около Соломон, Леся и останалите ще събуди призрака на Студената война. В момента отношенията ни с Русия са деликатни и в никакъв случай не трябва да се връщаме към старата политика и конспирациите. Ако бъдем откровени, сър, ще си признаем, че и двете страни играеха мръсно. Но днес това би било крайно неуместно, тъй като ще възбуди духовете — както тук, така и в Русия. Вече направихме някои предварителни сондажи и мога да ви уверя, че руснаците много добре разбират ситуацията. Нещо повече, дори предложиха помощта си за отстраняването на този проблем.
— Ясно — кимна президентът. — Можете да разчитате на пълната ми подкрепа, Грей. Радвам се, че отново възседнахте коня. Всъщност така и не разбрах защо изобщо си подадохте оставката.
— Май и аз — въздъхна Грей, а мислено добави: И през ум нямаше да ми мине, ако не беше Джон Кар.
Няколко минути по-късно вече беше в хеликоптера, който се носеше над равнините на Мериланд и скоро щеше да го върне в бункера. Там някъде долу бягаше Кар, следван по петите от хората му. А синът на Леся вероятно планираше следващото си убийство: на същия този Джон Кар. Именно такава беше целта на Картър Грей — разчуеше ли се за празния гроб, Кар щеше да стане мишена.
Сега предстоеше последната част от операцията: да се добере пръв до Кар и да му предложи сделка — животът му срещу доказателствата. След което щеше да го остави на сина на Леся, за когото по-късно също щяха да се погрижат. Това беше единственият начин да се сложи край на цялата история, веднъж и завинаги. Що се отнасяше до Роджър Симпсън, Грей не се интересуваше дали ще оцелее.
Планът несъмнено беше сложен и труден за изпълнение, но нищо в света на Картър Грей не беше просто и лесно.
60
Пади чакаше Анабел в хотелската стая.
Тя подуши въздуха и изненадано се обърна да го погледне.
— Май не си пушил, а?
— Изхвърлих цигарите си, преди да вляза — неохотно каза той.
— Защо?
— Искам да бъда във форма преди сблъсъка с Багър.
Изглеждаше твърд и решителен, но едновременно с това уязвим като малко момче, което се изправя срещу най-големия побойник на квартала. Сърцето й се сви от внезапен прилив на съчувствие, пръстите й леко докоснаха рамото му. Миг по-късно се овладя и дръпна ръката си.