Да, той умираше. И на всичкото отгоре не беше пряко отговорен за смъртта на майка й. Разбира се, това не го правеше най-добрия баща на света. След шест месеца щеше да е мъртъв, но тя нямаше намерение да скърби за него както за майка си след смъртта й.
— Какво стана? — попита той. — Успя ли да намериш помощ?
— Може би.
— Разкажи ми.
— Един агент на Сикрет Сървис, казва се Алекс Форд. Оливър го помолил да ни помогне.
— Тоя Стоун наистина има връзки навсякъде. Кой е той, ей богу? И защо живее в гробището?
— Всъщност не съм много сигурна кой е — призна Анабел.
— Но му се доверяваш.
— Да.
— Сикрет Сървис е добре — промърмори с надежда Пади. — Дано след тях да се включи и ФБР.
Анабел събу сандалите си и седна на стола срещу него.
— За пръв път те чувам да говориш с ентусиазъм за федералните — отбеляза тя.
— Обстоятелствата се променят. В момента съм готов да приема всяко ченге, което реши да застане до нас.
— За битката с Багър явно ще ни е необходимо — въздъхна тя. — А как мислиш да го направим, ако все пак успеем да привлечем подкрепления? Но този път не искам общи приказки, а подробности. Как ще го накараме да признае?
— Ти си тази, която му извъртя големия номер, нали?
— Да. Но какво от това?
— Значи разполагаш с телефонните му номера.
— И?
— Ще му се обадя и ще му направя предложение, което няма как да отхвърли. Ще те продам, Анабел. Той, естествено, ще ми предложи цял куп пари, но аз ще му кажа, че не ми трябват мангизи.
— Как ще се мотивираш?
— Ще му кажа, че си сринала авторитета ми в света на измамниците, обвинявайки ме за смъртта на майка ти. И по тази причина съм бил лишен от възможността да си изкарвам прехраната.
— Трябва да бъдеш адски убедителен, за да ти повярва.
— Едва ли ще ми бъде трудно, защото е чистата истина — втренчено я изгледа той.
— Добре, пускаш ме по пързалката — кимна тя. — А после какво?
— После идва тежката артилерия — отвърна Пади, помълча малко и неохотно добави: — Разбира се, това ще е най-трудната част от операцията. Обмислил съм всичко.
— Преди да ти кажа, че няма да стане, искам да чуя подробности — приведе се напред Анабел.
— Не забравяй, че навремето бях изкусен мошеник.
И Пади започна да говори.
Когато свърши, Анабел го изгледа, дълбоко впечатлена. Като всички първоначални планове и този имаше пропуски, ала никой от тях не беше фатален.
— Мисля, че ще мога да добавя някои неща — каза тя. — Но в общи линии звучи добре.
— Поласкан съм.
— Джери ще направи всичко възможно, за да елиминира възможността за проследяване.
— Знам.
— Но след като аз ще бъда примамката, трябва да бъда сигурна, че действително ще можем да го проследим.
— Той ще изпрати своите хора да те приберат, но няма да присъства лично, защото ще се страхува от капан — рече Пади.
— Знам. И нашият шанс се съдържа именно в този факт.
— Как разбра?
Отговорът, който й хрумна, я накара да се усмихне.
— Нека първо стигнем до Джери.
— Как мислиш да го направиш?
— Ти ще го направиш.
— Аз ли? — погледна я Пади и леко щракна с пръсти. — Просто ей така, по телефона?
— Именно.
— Но все пак ще ни трябва помощ — поклати глава той. — Сами сме загубени.
Тя си обу сандалите и грабна ключовете за колата.
— Отивам да я осигуря.
61
Срещнаха се в едно кафене на Ем Стрийт и Уисконсин Авеню, само на километър от празната къщичка на Стоун. Анабел гледаше през прозореца, а Алекс Форд не сваляше очи от нея. Беше обучен да чете езика на тялото. Тази жена беше трудна за разгадаване, но си личеше, че е подложена на стрес.
— Какво те накара да ми се обадиш? — попита той. — Останах с впечатлението, че едва ли ще се видим повече.
— Как да ти кажа… Просто си падам по високите ченгета.
— Като зов за помощ ли да го разбирам?
— Може би. До каква степен си информиран?
— Оливър ме помоли да се поразровя около този Багър и аз го направих. Изглежда, че Рубън и Милтън са били в Атлантик Сити и са се отбили в казино „Помпей“. Оливър каза, че в момента и двамата са се покрили. Те са и мои приятели и искам да знам дали не са загазили. Бих искал да помогна и на тях, докато помагам на теб.