— Това ли е основното ти занимание? — присви очи Анабел. — Да помагаш на хората?
— Точно така е записано в длъжностната ми характеристика. Хайде, разкажи ми за теб и Багър. Не е зле да разбера защо Оливър е ходил в Мейн.
— Май вече знаеш всичко.
— Всичко и нищо. Но ще трябва да ми се довериш, ако наистина искаш да ти помогна. — Анабел тъжно отмести поглед, а Алекс наклони глава и добави: — Май не си свикнала да се доверяваш на никого, а?
— Нямаш представа колко добре ми е служила тази философия през годините — отвърна тя.
— Не се съмнявам. Но за твое сведение аз нееднократно съм пазил гърба на Оливър и мога да му поверя живота си.
— Чух го и от него. Каза, че винаги е готов да тръгне на война с теб.
— Е, значи си наясно — облегна се на стола Алекс. — Ако все пак направиш усилие да ми се довериш, вероятно ще мога да ти помогна.
Анабел въздъхна. Помощта на Алекс имаше решаваща роля в плана на баща й за неутрализирането на Багър. Но дори и в тази ситуация й беше дяволски трудно. Защото срещу нея седеше не обикновено ченге, а федерален агент! Една излишна дума, и той можеше да й щракне белезниците. Докато пътуваше насам, всичко изглеждаше лесно. Но сега й се струваше невъзможно.
Хайде, Анабел, можеш да го направиш!
След още една тежка въздишка тя се реши на ход, който рядко си позволяваше. Загърби железните си принципи и разказа на Алекс Форд истината. Или поне част от нея.
Запозна го набързо с основните моменти: убийството на майка й от Багър, появата му в града, сдобряването с баща й, за да го пипнат. Алекс вече знаеше, че са били отвлечени от хората на Багър и без малко не са загинали.
— Нямам доказателства за нито едно от тези неща — добави тя. — Или поне такива, които биха издържали в съда. Но всичко е истина.
— Вярвам ти. Моите колеги бяха доста ядосани, когато се появиха на мястото, но нямаше кого да арестуват.
— Едва ли са били по-ядосани от мен.
— Защо те преследва Багър?
Въпросът автоматично задейства лъжите.
— Защото знае, че се опитвам да го накисна за убийството на мама. Научил е, че съм била в Мейн, където е станало всичко, и не желае да разкрия нещо, което ще го изпрати на топло завинаги.
Алекс отпи глътка кафе и й хвърли изпитателен поглед. Заключението му беше, че ако тази жена не казва истината, то тя е най-голямата лъжкиня, която е срещал в живота си.
— Значи сте се съюзили с баща ти, така ли? А как точно възнамерявате да заковете Багър?
— Баща ми ще се престори, че ме предава, Багър ще се хване, а аз ще го накарам да си признае. После влизат ченгетата и му щракват белезниците.
— Това ли е целият план?
— Да, защо?
— Защото в него има един милион пропуски, всеки от които може да доведе до смъртта ви.
— Това са само най-общите щрихи. Всичко е в детайлите, винаги е така.
— Наистина ли вярваш, че можеш да се справиш?
— Много съм добра, а и баща ми си го бива.
— Ще ми трябват малко повече подробности, за да ти предложа помощта, от която се нуждаеш.
— Нека направим така: ние ще изпипаме всичко, до последния детайл. Ти ще го представиш на хората си с горещата ни молба, след което ще вземете решение. Ако кажете „не“, умирам и толкова. Устройва ли те?
— Хей, по-спокойно! Просто се опитвам да бъда реалист.
— Не, по-скоро класически бюрократ. Търсиш да намериш онова, което не можеш да направиш, вместо обратното.
— Сикрет Сървис гледа все пак да прави нещата — усмихна се сдържано Алекс.
— Добре, докажи го.
— Чакай, дай ми малко време, щом искаш да ти свърша тази услуга. Тя може да ми коства много.
— Извинявай — прошепна Анабел и нервно смачка салфетката в шепата си. — Аз просто…
— Добрата новина относно Багър е, че прокуратурата отдавна го е взела на мушка. Ако размахам под носа им достатъчно голям морков, може би ще получим известна помощ и от ФБР. Багър е замесен в голям брой афери, включително няколко убийства. За съжаление липсват доказателства.
— Аз имам няколко, но ще бъдат неизползваеми, докато той сам не се натопи.
— Вероятно си наясно, че повярвах на около петдесет процента от това, което току-що чух. — Тя понечи да каже нещо и Алекс побърза да добави: — Но няма да те притискам.
— Защо? — погледна го с любопитство Анабел.
— Защото Оливър ме предупреди да не прекалявам с въпросите. Той твърди, че ти си добър човек с не съвсем добро минало.