По обратния път към града разтвори дневника и се зачете. Записките описваха голяма част от предишния му живот. Беше започнал да си води дневник почти веднага след назначението си в специалния отряд „Три шестици“. Нямаше представа дали той продължава да съществува под шапката на ЦРУ нито пък дали днешните му преследвачи принадлежат към него. Но беше наясно, че ако тези хора са получили задача да го ликвидират, те ще я изпълнят професионално.
Гъсто изписаните страници разкриваха болезнени подробности от някогашната му работа за правителството на САЩ. После стигна до няколко залепени снимки, под които беше добавил кратки коментари и „неофициалната“ информация, която бе успял да събере.
От снимките го гледаха мъртвите му колеги и приятели от „Три шестици“: Джъд Бингам, Боб Коул и Лу Синсети. Под тях, в долния край на страницата, беше снимката на по-възрастен мъж с очила.
— Рейфилд Соломон — прошепна сякаш на себе си той. Ударът срещу него беше нанесен с мълниеносна ефикасност, но въпреки това беше една от най-необичайните задачи в кариерата му. Действието се разви в Сао Пауло. Заповедта беше ясна и категорична. Соломон беше преминал на другата страна, завербуван от легендарната руска шпионка Леся, чието фамилно име беше неизвестно и до днес. Арест и съдебен процес не се предвиждаха, тъй като американската общественост не би понесла подобно унижение. Разбира се, никой не си направи труда да дава подробни обяснения на членовете на „Три шестици“.
Стоун още помнеше изражението на Рейфилд, когато разбиха вратата. В него нямаше страх, а по-скоро лека изненада, бързо заменена от желязно спокойствие. Той любезно пожела да узнае кой е заповядал да бъде ликвидиран. Бингам се изсмя, но Стоун, който беше командир на екипа, направи крачка напред и му обясни. Това не влизаше в служебните му задължения, но дълбоко в себе си той беше убеден, че всеки осъден на смърт има право да го знае.
Рейфилд Соломон беше среден на ръст, с вид на университетски преподавател, а не на таен агент. И до ден-днешен Стоун ясно си спомняше удивително ясните очи, които се заковаха в лицето му, без да обръщат внимание на насочения пистолет. Очи, издаващи наличието на гениален ум и липса на всякакъв страх от предстоящата смърт.
— Аз не съм предател — каза Соломон. — Вие, разбира се, ще ме убиете, но трябва да знаете, че убивате един невинен човек.
Стоун остана удивен от спокойствието, с което бяха изречени тези думи, въпреки обкръжението на четиримата въоръжени мъже.
— Естествено, задачата ви е нещата да изглеждат като самоубийство — добави Соломон и Стоун отново се смая. Точно такива бяха техните заповеди. — Аз съм десняк — продължи той. — Сами можете да се уверите, че дясната ми ръка е по-едра и силна. Така че стреляйте в дясното слепоочие. Ако желаете, мога да хвана пистолета, за да оставя отпечатъци. — След това се извърна към Стоун и погледът му буквално го накара да замръзне. — Но няма да натисна спусъка. Убийството ще трябва да извършите вие, защото невинните не се самоубиват.
След като всичко свърши, екипът напусна къщата толкова тихо, колкото беше проникнал в нея. Прибраха се в Маями с нощния полет на транспортен самолет, собственост на компания, обслужваща ЦРУ. Вечерта Бингам, Коул и Синсети отидоха да празнуват, тъй като екипът получи няколко дни отпуск. Както обикновено Стоун не се присъедини към тях. По онова време той вече имаше съпруга и малко дете.
Прекара вечерта в хотелската си стая, почти без да мигне. Образът на Рейфилд Соломон продължаваше да е пред очите му. В мига, в който се опитваше да ги затвори, той усещаше пронизващия му поглед и чуваше неговите думи.
Аз съм невинен.
Тогава Стоун отказа да повярва на твърдението му, но с течение на годините постепенно го прие. И в крайна сметка стигна до извода, че действително е убил невинен човек. След което дойде неизбежното: призракът на този човек постоянно се връщаше в сънищата му. В крайна сметка стана така, че ликвидирането на Соломон се оказа един от решаващите фактори за напускането му. После изгуби и семейството си.
И него нарекоха предател, също като Соломон. Но и той беше невинен. Колко ли други соломоновци бяха загинали от ръката му?
Затвори дневника и минута по-късно слезе от таксито. Позвъни на Рубън, давайки си сметка, че като не го открие, Грей може да направи всичко, включително и да отвлече приятелите му.