— Искаш информация — рязко си пое въздух Макс.
Стоун пристъпи напред, хвана ръката му над лакътя и я стисна.
— Искам истината!
Макс се намръщи от болка, но не беше в състояние да направи каквото и да било. Силата му беше в главата, а не в мускулите.
— За какво?
— За Рейфилд Соломон, за Картър Грей. И за всички останали, които са замесени в онзи провал.
Чул името на Соломон, Макс неволно потръпна.
— Грей е мъртъв — бързо рече той.
Дългите пръсти на Стоун се стегнаха около лакътя му, по челото му избиха капчици пот.
— Това не е истината, която искам да чуя!
— Взривиха му къщата, по дяволите!
— Но той не беше там. И в момента отново плете интригите си, както винаги го е правил. Този път мишената съм аз, което никак не ми харесва. — Пръстите му усилиха натиска си. — Веднъж ми стига, Макс!
— Виж какво, със сигурност можеш да ми строшиш ръката, но аз не мога да ти кажа каквото не знам!
— Изобщо няма да ти троша ръката! — изръмжа Стоун и извади от ръкава на палтото си нож.
— Ти вече не си убиец, Джон! — проплака Макс. — Ти се отказа! Винаги си бил различен и всички го знаехме!
— Но това не ми помогна, нали? Желанието да се откажа едва не ми коства живота!
— Тогава нещата бяха различни.
— Всички ми го повтарят. Но когато човек стане убиец, той завинаги си остава такъв. Съвсем наскоро отново го направих. Беше при самозащита, но все пак извърших убийство. Прерязах гърлото на един тип. Стана лесно, въпреки че той беше бивш член на „Три шестици“. Май вече не ги подготвят като едно време.
— Аз съм напълно беззащитен — проплака Макс.
— Но все пак ще те убия! И отново ще бъде при самозащита. И знаеш ли защо, Макс? Защото, ако не ми помогнеш, аз съм мъртвец. Но няма да си отида сам!
Острието на ножа докосна потрепващата сънна артерия на Макс.
— За бога, Джон! Помисли си какво правиш! Наскоро изгубих съпругата си. Моята Кити умря!
— И моята съпруга умря. За съжаление много преди твоята Кити. Но ти го знаеш, тъй като лично си планирал удара.
— Нямам нищо общо с това! Научих много по-късно какво е станало!
— Но не отиде да съобщиш на властите, нали?
— Как да го направя? Те щяха да убият и мен!
Острието се притисна в меката плът на шията му.
— Понякога дрънкаш глупости, въпреки че си гений! — изсъска Стоун. — Почвай да разказваш за Рейфилд Соломон, преди да съм изгубил търпение! Всичко беше заради него, нали?
— Той беше предател и вие получихте заповед да го ликвидирате.
— Да, получихме заповед да го ликвидираме. От най-високо място според Роджър Симпсън. Но зад тази заповед се крият още много неща, нали? Невинен ли беше Соломон? И ако да, защо беше издадена заповед за убийството му?
— По дяволите, Джон! Миналото си е минало, защо продължаваш да се ровиш?
Острието на ножа потъна в кожата, на милиметър от артерията. Изпод него бликна капчица кръв.
— Невинен ли беше Соломон?
Химърлинг не отговори. Затворил очи, той дишаше тежко и мълчеше.
— Ако срежа тази артерия, ще умреш за по-малко от пет минути, Макс — изръмжа Стоун. — А аз ще гледам как кръвта ти изтича!
Най-сетне Химърлинг отвори очи.
— В продължение на четирийсет години съм пазил тайни, Джон — прошепна той. — И нямам намерение да се раздрънквам точно сега.
Очите на Стоун светкавично обиколиха стаята и се спряха на снимките над камината. Бяха две, на момче и момиче.
— Внучета, а? — подхвърли с напрегнат шепот той. — Сигурно е хубаво да имаш внучета.
Макс трепна и проследи погледа му.
— Ти… Да не си посмял!
— Вие избихте всички, които обичах. Защо и аз да не направя същото? Първо ще убия теб, а после и тях — посочи снимките той. — Няма да бъде безболезнено.
— Мръсник!
— Правилно. Аз съм мръсник. Създаден от ЦРУ, собственост на ЦРУ и управляван от ЦРУ. Ти най-добре го знаеш, нали? — Стоун хвърли още един поглед към снимките и добави: — Давам ти последен шанс, Макс. Няма да те моля повече.
И Макс Химърлинг проговори за пръв път от четирийсет години насам.
— Соломон не беше предател — прошепна той. — Той просто знаеше много неща, но не всичко. Някои хора се опасяваха, че ако разбере всичко, може би ще проговори.