— Кои хора? Грей, Симпсън?
— Не мога да кажа.
Острието отново потъна в кожата му.
— Започвам да губя търпение, Макс! — каза Стоун.
— Или Грей, или Симпсън. Така и не разбрах кой от двамата.
— А какво е знаел Соломон?
— Дори аз нямах представа, но явно беше нещо голямо. Имаше връзка с определена мисия на Соломон в Съветския съюз. Това е всичко, което знам, кълна се!
— Още един въпрос, който със сигурност няма да те затрудни. Кой заповяда удара срещу мен?
— Джон, моля те…
— Кой? — изръмжа Стоун и пръстите му се впиха в гърлото на Макс.
— Отново можеш да избираш между двамата, които споменах преди малко — отвърна на пресекулки Химърлинг.
Значи Грей или Симпсън, въздъхна в себе си Стоун. Не беше особено изненадан.
Изчака няколко секунди, после прибра ножа.
— Знаеш какво ще те сполети, ако случайно решиш да споделиш с някого за това гостуване — заплашително изръмжа той. — Грей положително ще реши, че си пропял, а ти не можеш да го излъжеш. Той има начини да измъква истината от много по-твърди хора. И сам можеш да се досетиш какво ще стане с теб, когато научи какво си ми казал… — Показалецът му натисна въображаем спусък. Желая ти приятна вечер, Макс.
— Наистина ли щеше да убиеш внуците ми? — попита с несигурен глас Химърлинг.
— Радвай се, че никога няма да разбереш.
64
Стоун си тръгна, а Макс Химърлинг изпусна въздишка на облекчение, която изведнъж се спря в гърлото му. Охраната! Те несъмнено знаят, че някой е идвал и ще… Скочи и хукна да си събира багажа. Отдавна беше предвидил момента, в който ще му се наложи да изчезне. Десет минути по-късно се насочи към вратата. В ръката си стискаше току-що принтиран самолетен билет, а в джоба му имаше фалшив паспорт. Спря го резкият звън на телефона. Дали да отговори? Някакво предчувствие го накара да вдигне слушалката. Гласът отсреща му беше безкрайно познат.
— Здрасти, Макс. Какво му каза?
— Не знам за какво говориш.
— Макс, ти притежаваш гениален ум, но не те бива в лъжите. Разбира се, нямаш вина. Той сигурно те е заплашил, а ние и двамата знаем колко е опасен. И тъй, какво му каза?
За втори път тази вечер Химърлинг си призна всичко.
— Благодаря ти, Макс — каза гласът. — Постъпил си правилно.
Линията прекъсна, а вратата се отвори и Химърлинг изпусна слушалката.
— Моля те! — простена той. — Моля те!
Оръжието беше със заглушител и куршумът се заби безшумно в челото му. Трупът беше вкаран в черен чувал и след броени минути беше откаран от чакащия пред вратата пикап. Официалната версия щеше да гласи, че Химърлинг е получил внезапно назначение в чужбина. А когато поредният американски хеликоптер бъдеше свален някъде по света, щяха да обявят, че на борда му е бил и гениалният анализатор на ЦРУ Макс Химърлинг, за съжаление обгорял до неузнаваемост. Това щеше да сложи точка на почти четирийсетгодишната му вярна служба в полза на родината.
Поне нямаше да се тревожи, че ще надживее спестяванията си.
Картър Грей мрачно блъсна юмрук в разтворената си длан. Загубата на Химърлинг беше тежка, но неизбежна. Трябваше да предвиди, че може да се стигне дотук, но на практика се оказа доста изненадан.
Обърна се и погледна компютърния екран. Върху него бяха изписани всички раждания, регистрирани в канадските болници през съответната година. Броят им изглеждаше внушителен дори в електронен формат. Налагаше се да отдели зърното от плявата. За щастие познаваше много добре Рейфилд Соломон, тъй като през цялото време бяха приятели и съперници. Спокойно можеше да се каже, че Рейфилд Соломон беше единственият човек от тяхното поколение, който можеше да съперничи на Картър Грей. А самият Грей честно признаваше пред себе си, че в оперативната работа Соломон е дори по-добър от него. Този факт изключително затрудняваше откриването на следите му, но той все пак го познаваше като никой друг.
Насочи вниманието си към бащините имена в актовете за раждане. Естествено, Леся не би се регистрирала под истинското си име, а името на новороденото също не вършеше работа, тъй като отдавна бе променено. Следователно всичко се свеждаше до името на бащата. Рейфилд Соломон се гордееше с еврейския си произход и старателно изучаваше своята религия, въпреки че служебните задължения му пречеха да я практикува по традиционния начин. Двамата с Грей бяха водили дълги теологически разговори. Съпругата на Грей беше ревностна католичка, докато той самият не беше особено вярващ. Нещата се промениха след 11 септември, когато тя и дъщеря му загинаха. „Трябва да вярваш и в нещо друго освен в работата си, Картър — често му казваше Соломон. — Защото, когато дойде последният ти ден, работата няма да има никакво значение. Ако имаш само нея, значи нямаш нищо. А вечността е непоносима в самота.“