Фин беше бивш тюлен и имаше зад гърба си участия в секретни операции и бойни действия. Притежаваше и невероятната дарба към чуждите езици, открита още от преподавателите в подготвителната школа в Калифорния. Там той научи арабски, а по-късно, по време на специалните си мисии в Близкия изток, успя да овладее и местните диалекти. Сегашната му работа изискваше чести пътувания, но и му предоставяше достатъчно време да си стои у дома, при семейството. Почти никога не пропускаше важните училищни мероприятия, най-вече спортните. Искаше да оказва максимална подкрепа на своите деца с надеждата, че някой ден ще бъде обратното. Според него това беше най-доброто, на което може да се надява всеки родител.
Опакова сандвичите, влезе в малкия си кабинет и се зае с окончателния план за отстраняването на Картър Грей. По съображения за сигурност той щеше да бъде различен от този за Дан Рос. Но Фин не беше от хората, които се опитват да вкарат кръгла топка в квадратна дупка. Убийците трябва да бъдат гъвкави. Всъщност по-гъвкави от всички останали.
Очите му се спряха върху снимките на децата, заемащи централно място върху малкото писалище. Раждане и смърт. Всички се подчиняват на този върховен закон на природата. В един момент започваш да дишаш, в друг спираш. Това, което вършиш между тези два мига, определя кой си бил и какъв си бил. Но Хари Фин съзнаваше, че ще е много трудно да го категоризират. Понякога сам не разбираше себе си.
6
Наетата кола спря пред входа на гробището. Оливър Стоун се надигна, изтупа панталоните си и погледна натам, обзет от познато чувство. Тя го беше правила и преди, но накрая се връщаше. Стоун имаше мрачното предчувствие, че този път няма да се върне. Трябваше да предприеме нещо, защото не искаше да я загуби.
Анабел Конрой слезе от колата и връхлетя през отворената порта. Дългото й черно палто се развяваше на вятъра, разкривайки кафява пола до коленете и ботуши.
Косата й беше скрита под шапка с увиснала периферия. Стоун затвори вратата на малката барака до къщичката и щракна катинара.
— Милтън каза, че пътуването ви до Бостън е било много успешно — рече той. — Рядко ми се беше случвало да чувам от устата му суперлативи като „брилянтна“, „смайваща“ и „безупречна“. Надявам се, че разбираш кого описваше.
— От Милтън може да излезе страхотен измамник — усмихна се тя. — Макар че не препоръчвам този живот на никого от приятелите си.
— Той спомена, че по обратния път си била разстроена. Случило ли се е нещо?
Тя погледна към къщичката.
— Не е ли по-добре да поговорим вътре?
Обстановката в дома на Стоун беше повече от спартанска. Няколко стола, две-три маси, полици, увиснали под тежестта на безброй книги на различни езици, проядено от червеи писалище — всичко това плюс малък кухненски бокс, спалня и миниатюрна баня беше събрано върху петдесетина квадратни метра.
Настаниха се до угасналото огнище, използвайки двата най-удобни стола в къщата. Тоест единствените, които бяха тапицирани.
— Дойдох да ти съобщя, че заминавам — започна директно Анабел. — След всичко, което се случи, имаш право да получиш обяснения.
— Не ми дължиш нищо, Анабел.
— Не го казвай, моля те! — сопна се тя. — И бездруго не ми е леко. Искам да ме изслушаш, Оливър.
Той се облегна и скръсти ръце пред гърдите си.
— Първо прочети това — каза тя и му подаде страницата от вестник, която извади от джоба си.
Стоун изчете материала и вдигна глава.
— Кой е този Антъни Уолас?
— Работехме заедно — отвърна Анабел, без да уточнява какво.
— Имаш предвид при някой от твоите удари?
Тя мрачно кимна.
— Трима души убити?
— Точно това ме побърква! — въздъхна тя, стана и започна да крачи напред-назад. — Изрично предупредих Тони да се покрие и да не размахва пачки. Но какво стана? Той прави точно обратното! В резултат на което са убити невинни хора!
— По всичко личи, че към тях скоро ще се присъедини и твоят мистър Уолас — потупа вестника Стоун.
— Само че той не е невинен. Беше напълно наясно в какво се забърква.
— В какво по-точно?
Тя се закова на място и рязко се обърна.
— Оливър, аз те харесвам и уважавам, но това е малко…
— Незаконно? Вероятно знаеш, че не съм особено изненадан от този факт.
— И не се притесняваш?
— Едва ли нещо, което си извършила, надминава онова, което съм видял в живота си.