— За петия — отвърна Фин и пъхна в джоба си пластмасовия пропуск за библиотеката на сина си.
Няколко секунди по-късно излезе от кабината и установи, че вратата, която му трябваше, се намира непосредствено до асансьорите. Тя също се нуждаеше от смарткарта за достъп. Хлътна в тоалетната насреща и намокри крачола на панталоните си, после се изправи до вратата и зачака звънчето на пристигащия асансьор. От него слезе млада жена с карта в ръка, която с бърза крачка се насочи към същата врата. Фин приглади с длани влажната си коса и застана зад нея.
— Май ви изпреварих, а? — погледна го с усмивка жената.
— Днес не ми върви — въздъхна Фин и прибра пропуска на сина си в джоба. — Още сутринта успях да се залея с кафе!
Жената погледна мокрия му панталон и усмивката й се разшири.
— Бас държа, че ви е помогнало да се събудите.
— И още как — унило кимна Фин, докато я следваше към вътрешността на помещението.
— Кого конкретно търсите?
— Никого не търся — отвърна той и й показа автентична на вид служебна карта на служител от Министерството на вътрешната сигурност. — Рутинна проверка. Федералното правителство се интересува как харчите парите на данъкоплатците.
— Това му е работата — кимна жената. — Приятен ден.
Фин започна обиколката на лабораторията, включил в действие миниатюрната камера на ревера си. Кимаше на хората и се правеше, че нанася отметки в електронния си бележник. Остана изумен колко лесен е достъпът тук. Успееш ли да се преструваш на зает с нещо, никой не те пита какво търсиш вътре и с какво точно се занимаваш. Част от служителите дори му предложиха допълнителни сведения за разработваните ваксини. Не след дълго приключи обиколката и слезе във фоайето, възползвайки се от картата на поредния самарянин. Но когато се озова там, изведнъж застина.
Сам, дебеличкият чиновник от службата му, беше залепен за стената с вдигнати ръце, а младият охранител го претърсваше за оръжие по един очевидно непрофесионален начин. Всеки, който имаше елементарна представа за този вид операция, лесно би могъл да го обезоръжи.
— Хей, какво става тук? — извика Фин и се втурна напред.
— Шпионин! — изръмжа младежът. — Пипнах го на местопрестъплението и мисля да извикам полиция!
Лишен от избор, Фин беше принуден да му покаже възложителното писмо и да се свърже с представителя на фирмата, който отговаряше за проверката. Никак не му се щеше да проведе този разговор, но понякога ставаше и така, особено когато в операцията участваха новаци. Слава богу, че самият той беше успял да проникне където трябва. И ако не беше поредната глупава постъпка на Сам, нещата щяха да приключат дотук. Но колегата му, паникьосан от насочения пистолет, изведнъж блъсна пазача и хукна да бяга.
— Стой! — изкрещя младият охранител и насочи оръжието си в гърба му.
— Недей! — извика Фин и се втурна към него. Но миг преди да връхлети отгоре му, се чу изстрел. Фин светкавично му отне пистолета и тикна възложителното писмо под носа му. — Обади се на шефа си Джон Ривърс, той знае за…
Изведнъж млъкна и се втренчи в тялото на Сам, сгърчено насред коридора. От раната на гърба му бликаше кръв.
— Копеле нещастно! — изкрещя той и се втурна към Сам.
67
Трийсет минути по-късно линейката напусна двора на компанията с включена сирена. Фин спря кръвотечението, но сърцето на Сам престана да бие, вероятно от шока, и той започна да му прави изкуствено дишане. После нещата бяха поети от екипа на бърза помощ и положението беше овладяно. Сам щеше да оживее, но възстановяването му при всички случаи щеше да бъде продължително, защото куршумът, изглежда, беше засегнал вътрешните органи.
Фин проследи с поглед мигащите червени светлини. До него стоеше началникът на охраната Джон Ривърс, който вече му беше поднесъл хиляди извинения, задето пазачът е стрелял в гръб, след като не е бил заплашен.
— Слава богу, че си бил тук, Хари — рече с въздишка той. — В противен случай твоето момче щеше да умре.
— Ако не бях го взел със себе си, нямаше да го гръмнат — мрачно поклати глава Фин.
— Не ни отпускат никакви средства за обучение на новите хора — оплака се Ривърс. — Харчат милиарди за охранителни средства и технологии, но в същото време поверяват оръжие на някакъв некадърен тъпак. Пълна безсмислица!
Фин почти не го слушаше. За пръв му се случваше подобен инцидент. Сам беше добро момче, но мястото му беше зад бюрото. Обикновено Фин избягваше да включва неопитни хора в екипа си и нееднократно го беше заявявал. Дано този път ме чуят, въздъхна той.