Багър не беше човек, който се стряска лесно, но когато чу гласа на Пади, краката му се подкосиха. Следващата му реакция беше далеч по-свойствена за него. Така стисна слушалката, че едва не я строши, и ревна:
— Как ме откри, копеле гадно?
— Отворих указателя на „з“ и потърсих „задник“ — жизнерадостно отвърна Пади, а Анабел с мъка сдържа кикота си.
— Това означава ли, че скоро си се виждал с кучката, която ти се пада дъщеря?
— Чух, че те е подстригала здравата. Ако сумата се разчуе, сигурно ще си имаш работа с Комисията за контрол на хазарта в щата Ню Джързи. Явно съм я учил добре.
— Да, може би имаш пръст в цялата работа — изръмжа Багър. — Ако е така, мога да ти обещая само едно: жив ще те дера, ама бавно, най-малко два дни!
— Престани да дрънкаш глупости, Джери. Изнервяш ме!
— Казвай какво искаш!
— Предлагам ти помощ.
— Не ми трябва помощ от дребен мошеник!
— Не прибързвай, Джери. Под „помощ“ имам предвид, че разполагам с нещо, което искаш.
— Какво например?
— Не искаш ли да отгатнеш?
— А ти искаш ли да ти откъсна топките?
— Открих Анабел. Все още ли имаш желание да я пипнеш, или вече си се примирил с факта, че те направи за смях?
— Готов си да ми предадеш собствената си дъщеря, въпреки че знаеш какво ще стане с нея? — подозрително изръмжа Багър.
— Добре ме чу, Джери. Точно това ти казах.
— И ще го направиш ей така, от добре сърце?
— Познаваш ме, Джери. Едва ли допускаш, че съм толкова наивен.
— Добре, колко искаш за малкото си момиченце?
— Нито цент.
— Какво?! — не успя да скрие смайването си Багър.
— Вече не ми трябват пари.
— А какво?
— Искам думата ти, че ще престанеш да ме преследваш в момента, в който ти предам Анабел. Разполагам с твърде малко време на този свят и не ми се ще непрекъснато да се озъртам за типове като теб.
— Чакай, нека да си изясним нещата — рече с променен тон Багър. — Ще ми предадеш Анабел, ако те оставя на мира, така ли?
— Точно така. Знам, че продължаваш да ме издирваш заради онези жалки десет бона, които ти отмъкнах. Но вече ми писна, Джери.
— На теб ли ти писна! — ревна Багър.
— Правим ли сделката, или не? Всичко, което искам, е твоята честна дума. Може да си всякакъв, но никога не си се отмятал от дадената дума. Получаваш Анабел и забравяш за мен. Става ли?
Багър мълчеше, заковал очи в пода под краката си. Вените на шията му пулсираха.
— Искам да го чуя от собствената ти уста, Джери! — настоя Пади. — Трябва да го чуя!
— Бих могъл да ти платя милиони за нея.
— Вярвам ти. Но искам друго. Колебаеш ли се още малко, няма сделка!
Пади спря поглед върху дъщеря си, която стискаше слушалката в ръката си и не смееше да диша.
— Защо я мразиш толкова? — попита най-сетне Багър.
— Защото през всичките тези години ме обвинява за смъртта на майка си. Ти я уби, но аз плащам цената. Оттогава насам буквално не съществувам, презират ме дори и най-жалките измамници. Тя ми съсипа живота, Джери. Но дойде време за разплата. За моята разплата!
Срещна погледа на Анабел и й се усмихна.
— А как ще я подмамиш? Тя не е глупава, а зная, че не ти вярва.
— Остави на мен.
— Нищо не съм приел! — предупредително изръмжа Багър.
— Но ще приемеш. Прекалено си умен, за да пропуснеш такъв шанс.
— Имам добри шансове да я пипна и сам. Теб също, ако ми проработи късметът.
— Ами действай тогава. Но след две седмици, когато се убедиш, че тя отдавна е изчезнала, не ми казвай, че съм те излъгал. Защото колкото по-дълго изчакваш, толкова повече време й даваш да замете следите си. А ние и двамата знаем, че си я бива. Не бързай, помисли си. Пак ще ти се обадя.
— Кога?
— Когато пожелая.
Баща и дъщеря едновременно оставиха слушалките.
— Справи се страхотно! — хвана го за раменете Анабел. — Няма как да не налапа въдицата!
— Нека известно време да стои на тръни — каза Пади. — Пък и да дадем възможност на твоя приятел да се подготви. Между другото, бях доста изненадан, че се съгласи да ни помогне, без да задава въпроси.
— Вече ти обясних, че той не е типично федерално ченге — отвърна Анабел, после изведнъж млъкна. Дали баща ми има сили за това? — тревожно се запита тя, а на глас каза: — Не подпита Джери къде се намира.