Миг по-късно Оливър Стоун излезе иззад ъгъла, изпрати с поглед подтичващия мъж и поклати глава.
По дяволите!
Фин седеше на стола и слушаше.
— Значи Джон Кар възкръсна като феникс, а? — попита на странния си диалект Леся.
— Така изглежда, но не мога да бъда сигурен.
— Сенаторът още е жив.
— Няма да е задълго.
— А Кар?
— Вече ти казах, че работя по въпроса. Но все още нямам представа къде е и дали изобщо е жив. Съвсем наскоро разкопаха гроба му, но това се знае от всички.
Тя се закашля и сърдито промърмори:
— Времето ни изтича!
Твоето или моето? — зачуди се Фин. Все още беше под впечатлението от внезапната среща със сина си. Толкова близо! Съвсем близо!
— Но ти ще разбереш, нали? Аз ще ти помогна да разбереш.
— Остави тази работа на мен.
— Мога да ти разкажа много неща за него.
— Вече знам доста — поклати глава Фин. — И мисля, че не е като другите.
— Какво искаш да кажеш? — рязко попита тя.
— Според мен Управлението се е опитало да го ликвидира. Убили са съпругата му, а най-вероятно и дъщеря му. Преживял е много страдания. Освен това е герой от войната.
— Той е точно като другите! Зъл човек, убиец!
— Защо? Защото е изпълнил заповедта и е ликвидирал баща ми, твоя съпруг?
— Не си даваш сметка какво говориш, Хари!
— Знаеш ли, че тази сутрин, докато се готвех да взривя Симпсън, изведнъж се сблъсках с Дейвид?
— Сина ти ли? — ахна Леся и сложи длан пред устата си. — Пресвети боже! Разбра ли нещо?
— Не, но аз си бях обещал никога да не смесвам тази част от живота си с другата — на нормалните хора.
Леся седна до него и впи костеливите си пръсти в ръката му. Той неволно потръпна от отвращение.
— Хари, мили мой сине! — прошепна тя. — Скоро всичко ще свърши!
— Но никой не знае как — поклати глава той. — Може би със смъртта ми.
Тя бавно отдръпна ръката си.
— Кой следва сега?
— Първо Симпсън, после Кар.
— Ще го направиш, нали? Искам да се закълнеш, че ще го направиш!
Фин кимна.
Майка му отвори едно от чекмеджетата на скрина и извади снимка.
— Това е за Джон Кар! — злостно каза тя и се изплю на пода. После се отпусна в леглото и добави: — Ще ти разкажа една история, Хари.
Той се облегна назад, но за пръв път не направи опит да се концентрира.
Вратата се отвори и двамата механично извърнаха глави.
— Какво искате? — гневно попита Леся. — Не виждате ли, че имам посетител?
Мъжът отговори на руски и гърлото й изведнъж се схвана.
— Кой сте вие? — попита на английски Фин.
— Едно време ме наричаха Джон Кар — отговори Стоун и спокойно го погледна в очите. — Вие сте прав, че не съм като другите. На първо време ще ви кажа, че веднага трябва да изчезвате оттук. И двамата!
71
Багър вдигна на второто позвъняване.
— Дано вече си проумял, че имам право — любезно започна Пади.
— Знаеш ли колко пъти те убивах наум след разговора ни? — дрезгаво изръмжа Багър.
— Приятно ми е, че съм станал толкова популярен. Но искам да чуя отговора ти.
— Как мислиш да го направиш? — директно попита Багър.
— Преди да чуя отговора ти, няма да направя абсолютно нищо! — отсече Пади.
— Защо не отскочиш до хотела ми, за да го чуеш лично?
— Преди или след като ми пуснеш куршум в главата? — усмихна се Пади. — Няма да стане, Джери. Освен това избягвам да посещавам подозрителни места, контролирани от твоите горили, най-вече около казиното ти.
— Тъй ли? Мога да те уверя, че в казиното аз печеля за един ден толкова, колкото ти за цял живот не си спечелил!
— Парите не са всичко, Джери. Те не могат да ти купят класа. Все ми е тая, дори да си отседнал в Белия дом, макар да се съмнявам, че там ще пуснат такива като теб.
— Парите са всичко, приятел — изръмжа Багър. — Особено когато човек иска гледката към Белия дом, на която се наслаждавам в момента. Струва обаче хилядарка на вечер.
Пади се усмихна и хвърли поглед към Анабел, която знаменателно вдигна палец.
— Ще ми дадеш ли думата си, или да затварям? — попита той. — Имай предвид, че това е последното ми обаждане.
Багър изруга под носа си, после се овладя и отчетливо рече:
— Ако ми предадеш Анабел, обещавам, че никога повече няма да те преследвам.