— Какво?! — кресна Леся и изпепели с поглед сина си.
Фин дори не трепна.— Картър Грей е жив, така ли? — спокойно попита той.
— Да — кимна Стоун. — А човекът, който преди малко избяга оттук…
— Ще отнесе новината на Грей — довърши вместо него Фин, измъкна сака на майка си изпод леглото и започна да прибира вещите й.
— Хей, какво правиш? — попита Леся.
— Трябва да бягаме! — отвърна Фин и я хвана за ръката.
— Къде?
— По-далеч оттук — рече Стоун.
— Самолет? — обърна се да го погледне Фин.
— Сигурно вече са завардили летището — поклати глава Стоун. — Надявам се, че все още не знаят за мен. Ще наема кола от летището и след двайсетина минути ще ви взема от онази крайпътна горичка, за която споменах преди малко.
— Не му се доверявай, Хари! — каза на руски Леся. Той уби баща ти!
— За съжаление е вярно — отвърна на руски Стоун. — Аз командвах отряда, който ликвидира съпруга ти. Днес вече знам, че е бил невинен. Аз също изгубих жена си и дъщеря си като благодарност за вярната ми служба. През последните трийсет години се опитвам да поправя някои неща, но времето няма да ми стигне за всичко. Наясно съм, че нямате никакви основания да ми вярвате. Но съм готов да се закълна, че ще пожертвам живота си, за да ви спася.
— Защо? — остро попита Леся. — Защо си готов на подобно нещо?
Отново говореше на английски и гласът й звучеше малко по-спокойно.
— Защото изпълнявах сляпо заповедите. Защото отнех един човешки живот без никакво право. И защото сте страдали твърде много.
Пет минути по-късно тримата се измъкнаха през задния изход на санаториума. Оказа се, че с помощта на бастуна Леся успява да върви с доста прилично темпо и съвсем не приличаше на кретащата старица, която бяха свикнали да виждат хората тук.
Стоун ги остави в горичката, забърза към летището и нае кола. Не му беше трудно да забележи повишената бдителност на охраната и притеснението му нарасна. Стигна до горичката, прибра майката и сина и потегли на път. Фин седна до него с туристическа карта в ръце и започна да му дава указания. След дълга обиколка по второстепенни пътища най-сетне излязоха на междущатската магистрала.
— А сега накъде? — попита той.
— Към Вашингтон — отвърна Стоун.
74
Джери сновеше неспокойно из луксозния хотелски апартамент.
Когато телефонът най-после иззвъня, той грабна слушалката и моментално се успокои. Трябваше да се задоволи с дъщерята, защото в момента Пади беше неоткриваем. Тази мисъл прониза сърцето му като остър кинжал. Но той щеше да си го изкара на Анабел, която щеше да страда и за двамата.
— Здрасти, Джери — жизнерадостно рече в слушалката Пади. — Готов ли си за танц с принцесата?
— Докажи, че я държиш в ръцете си — мрачно изръмжа Багър.
— Скоро ще имаш възможност да се увериш.
— Дай й слушалката.
— В момента е малко поовързана, а на устата й има лепенка.
— Махни шибаната лепенка! — отсече съдържателят на казиното. — Искам да чуя гласа й!
Минута по-късно в слушалката прозвуча гласът на Анабел.
— Печелиш, Джери — унило промърмори тя. — Първо докопа Тони, а сега и мен.
Багър се усмихна и седна на стола до телефона.
— Анабел! Изобщо не споменавай името си в едно и също изречение с онзи боклук! Искам да те уверя, че чакам срещата ни с огромно нетърпение!
— Върви на майната си, задник!
— Охо, виждам, че още си показваш зъбките! Жалко, много жалко! Ние с теб наистина можехме да спретнем фантастичен екип.
— Нищо подобно, Джери! Ти уби майка ми!
— А ти ми отмъкна четирийсет милиона, кучко! — изрева Багър. — Отне ми честта, за която цял живот съм се борил!
— Малко ти беше, Джери! — кресна Анабел. — Голямата ми мечта е да видя грозната ти муцуна забучена на кол!
Багър направи огромни усилия да се овладее.
— Виж какво, ще се престоря, че не съм чул тези думи. На прага на смъртта хората изричат и такива неща. Но сега искам да чуеш какво ще ти кажа аз: чакат те страдания и болка, които дори не си сънувала! Мислех да страдаш дълго, но май ще те довърша бързо, след като кажеш къде са парите ми. И знаеш ли защо? От уважение към таланта ти. Към твоя похабен талант. Ако и ти се беше научила на уважение, можеше да живееш и по-дълго.
— Я ми кажи колко плати на баща ми, за да ме предаде?