— Това е най-сладката част от сделката — ухили се Багър. — Не му платих нито цент. Излизаш ми абсолютно безплатно!
— Сбогом, Джери.
— Никакво „сбогом“, скъпа. По-скоро „здравей“.
— Окей, Джери, наслушах се на любезностите ви — пое слушалката Пади. — Време е за бизнес.
— Къде и кога? Само не ми казвай пред Белия дом, срещу Капитолия или нещо от тоя род. Дадох дума да те оставя на мира, нещастнико, но срещу това искам дискретност.
— На брега на река Анакостия се строи спортен комплекс — каза Пади.
— Чувал съм. Но какво общо има той?
— В района масово събарят стари сгради и има много пустеещи места. Довечера, точно в единайсет, ще ти звънна и ще ти дам адреса на един изоставен паркинг. На второ ниво ще бъде паркиран бял пикап с ключ на таблото. Вътре ще те чака Анабел, опакована в килим.
Багър прекъсна връзката и погледна хората си.
— Това може да се окаже някакъв капан, шефе — обади се Майк Мансън.
— Наистина ли, Майки? — пренебрежително се усмихна Багър. — Аз не допускам, че Пади Конрой работи за друг освен за себе си, но нима ме мислиш за глупак? Напълно възможно е дъщеря му да го обвинява за смъртта на майка си, което е истинската причина да я предаде. Нямам нищо против да го оставя на мира, но с тоя мизерник нищо не е сигурно.
— Как ще действаме тогава?
— Ще изчакаме да получим адреса. После, късно през нощта, вие отивате да приберете пикапа. Водите ми кучката на място, което ще посоча допълнително. То при всички случаи ще бъде много по-уединено и безопасно от изоставения паркинг.
— Просто палим пикапа и потегляме, така ли? — погледна го Майк. — Ами ако ни проследят?
Багър отново се усмихна и вдигна вестника от масичката пред себе си.
— Тук пише, че днес се открива конференция на Световната банка. След нея ще има коктейли и вечери на куп публични места. Ще присъстват големите финансови мошеници от целия свят.
— И какво от това? — попита Майк.
— Бих казал, че ще е най-подходящото време да кажем „сбогом“ на този град.
75
Напуснал за пореден път бетонния си бункер, Картър Грей си зададе въпроса дали любимото му Управление е станало толкова слабо и некомпетентно, че да трябва той лично да застреля Леся и нейния син. След дългото и безплодно издирване из цялата страна ЦРУ получи златен шанс да приключи случая, и то направо под носа си, в някакъв санаториум в северната част на щата Ню Йорк, но оплеска нещата. Стаята на майката се оказала празна, от двамата нямало и следа. Според очевидци били в компанията на непознат мъж. Нещо му нашепваше, че Джон Кар отново се е изпречил на пътя му броени часове след като се беше изплъзнал от хората му и бе успял да се добере до Химърлинг. Всичко това накара Грей бързо да промени плановете си с надеждата да пипне и тримата наведнъж.
Описанието на старицата от санаториума го убеди, че става въпрос за Леся Соломон. Разбира се, тя вече нямаше нищо общо с някогашната красива и прелъстителна съветска шпионка. Но Картър Грей беше абсолютно сигурен, че е Леся.
Какво обаче бе накарало Джон Кар да се свърже с хората, които искаха да го убият? Дали се беше представил с фалшива самоличност? Дали ги беше отвлякъл, или ги беше убедил да действат съвместно? Последното наистина ще улесни задачата ми.
Погледна през прозореца на хеликоптера, който прекосяваше Вирджиния на път към Лангли. В джоба му беше личната заповед на президента, която му даваше право да оглави издирването. Не очакваше въпроси от никого, но мисията изискваше предпазливост, безупречна маскировка и — когато мишената бъдеше открита и фиксирана безпощадна демонстрация на сила. Картър Грей беше твърдо решен да покаже на военните какво на практика означава „шок и ужас“.
Внимателно оглеждаше релефа на земята отдолу. Някъде там се намираха Кар, Леся и нейният син. Трима души, които бяха единствените му врагове в момента. И сред които беше жена над седемдесет. А той разполагаше с огромна жива сила, техника и пари. Залавянето им беше само въпрос на време, защото синът на Давид М. Иедидия вече се издирваше от цялата разузнавателна империя на Америка. Разбира се, Картър Грей не пропусна да съзре шансовете за ускоряване на операцията и се концентрира върху тях в момента, в който хеликоптерът се приземи на територията на ЦРУ.
Привечер навлязоха в Мериланд. Фин беше зад кормилото, а Леся седеше отзад, уморена и уплашена. На няколко пъти Стоун я чу да мърмори на руски: „Ще ни избият, всичките ще ни избият!“