— Много се радваме да го чуем – отвърна Фалконър и хвърли бърз поглед към Естерхази. – Какво ще кажете за една обиколка?
Бетъртън кимна нетърпеливо.
— Благодаря, да. – Естерхази забеляза, че очите му играят навсякъде, поглъщайки всичко. Беше изненадан, че Фалконър предложи на мъжа обиколка – имаше нещо доста съмнително в него. Съвсем не приличаше на яхтемен, тъмносиният блейзер беше евтин модел, а обувките му – имитация на моряшките.
Влязоха в красиво обзаведения салон и Фалконър се впуска в пространно описание на характеристиките на „Фергелтунг“ и забележителните й качества. Бетъртън слушаше с почти детска готовност, без да спира да се оглежда, сякаш се опитваше да запомня всичко.
— Колко души са на борда? – попита Бетъртън.
— Имам осем души екипаж. Освен тях, тук сме аз и приятелят ми, който се отби да ме посети за няколко дена. – Фалконър се усмихна. – А на вашата яхта?
Бетъртън махна с ръка.
— Трима души. Излизали ли сте с нея на някакво пътешествие напоследък?
— Не. Тук сме на котва от няколко седмици.
— И сте били на борда през цялото това време? Срам и позор, дори на такава красива лодка, при положение, че целият Ню Йорк се простира пред вас!
— За съжаление, нямах време за пътешествия.
Те минаха през трапезарията и влязоха в кухнята, където Фалконър взе един екземпляр от вечерното меню и похвали готвача на яхтата за това как го е съставил. Естерхази ги следваше мълчаливо, питайки се накъде бие.
— Пържола от морски език с масло от трюфели и мус от кореноплодни зеленчуци – прочете Бетъртън в менюто. – Добре си хапвате.
— Може би ще споделите с нас вечерята? – попита Фалконър.
— Благодаря, но имам друг ангажимент.
Те продължиха нататък по коридора, облицован с ясен.
— Искате ли да видите мостика?
— Разбира се.
Изкачиха се по една стълбичка до горката палуба и влязоха в кабината на щурвала.
— Това е капитан Йоахим – каза Фалконър.
— Приятно ми е да се запознаем – каза Бетъртън и се огледа наоколо. – Много впечатляващо.
— И аз съм щастлив с тази яхта – отвърна Фалконър.
— Човек не може да се насити на чувството за независимост, което дава един такъв кораб – както вие самият сигурно знаете. Радионавигационната система „Лоран“ на борда е най-добрата от всички.
— Мога да си представя.
— Вие имате ли „Лоран“ на вашата лодка?
— Естествено.
— Чудесно изобретение.
Естерхази погледна към Фалконър. „Лоран“? Тази стара технология отдавна беше заменена от GPS. Внезапно Естерхази разбра накъде бис Фалконър.
— А каква е яхтата ви? – попита Фалконър.
— Тя е… ъ-ъ-ъ… „Крайст-Крафт“[29]. Осемдесет фута.
— Осемдесетфутов „Крайст-Крафт“? Има ли сносен рейндж[30].
— О, разбира се.
— Например?
— Осемстотин морски мили.
Фалконър изглежда го обмисли. След което хвана Бетъртън за ръката.
— Елате. Ще ви покажа една от каютите.
Те напуснаха мостика и слязоха две нива по-ниско до каютите на долната палуба. Но Фалконър не спря там, вместо това се спусна по друга стълба към машинното отделение на яхтата. Поведе надолу по коридора към една необозначена врата.
— Любопитно ми е – каза той, когато отвори вратата – с какъв двигател е яхтата ви. И какъв е вашият хейтлиг порт[31]?
Те влязоха, но не в салон, а в един спартански на вид склад.
— О, не съм чак толкова напред в цялата тази морска материя – каза Бетъртън с усмивка и махна с ръка. – Оставил съм това на капитана и на екипажа.
— Интересно – отвърна Фалконър, като вдигна капака на една камера.
— Аз лично предпочитам да не оставям нищо на другите. – Той измъкна елин голям брезент от камерата и го разви на пода.
— Това е салон? – вдигна вежди Бетъртън.
— Не – отвърна Фалконър, затваряйки вратата. Той погледна Естерхази, в погледа му имаше нещо смразяващо.
Бетъртън погледна часовника си.
— Е, ами благодаря ви за обиколката. Мисля, че е по-добре да се връщам…
Той млъкна, когато видя двуострия боен нож в ръката на Фалконър.
— Кой си ти? – каза Фалконър с нисък глас – И какво искаш?
Бетъртън преглътна. Премести очи от Фалконър към ножа и после обратно.
— Казах ви. Яхтата ми е на котва точно до…
Бърз като нападаща змия, Фалконър сграбчи едната ръка на Бетъртън и заби върха на ножа си в тъканта между показалеца и средния пръст.
Бетъртън изкрещя от болка и се опита да освободи ръката си. Но Фалконър го стисна още по-здраво, издърпвайки го напред, така че да стъпи на брезента.
29
„Крайст-Крафт Боут“ е независима компания, но след придобиването й от „Шийлдс & Къмпани“ постепенно губи пазарен дял и бавно се срива под натискан на конкуренцията с по-иновативен дизайни по-евтино производство. Компанията завършва последната си яхта с махагонов корпус „Кометелейшън“ през 1971 г. – Б.пр.