— Подозира ли нещо?
— Не. Престорих се на пиян, както ти ми каза.
— Много добре.
Естерхази се изправи.
— По дяволите, щом си имал възможността да го убиеш, трябваше да го направиш! Не ставай самонадеян – не знаеш на какво е способен този човек. Застреляй го при първа възможност
Фалконър се обърна.
— Не.
Естерхази впери очи в него.
— Какво имаш предвид под „не“? Нали вече обсъдихме…
— Искам го жив. Имам няколко въпроса, преди да го убием.
Естерхази го гледаше втренчено.
— Правиш голяма грешка. Дори и да успееш да го хванеш жив, той няма да отговори на никакви въпроси.
Фалконър хвърли на Естерхази брутална усмивка, която разтегна и без това отвратителната бенка.
— Никога не съм имал проблеми да накарам хората да отговарят на въпроси. Но се питам, Джъдсън, защо ти имаш проблем с това? Да не би да се страхуваш, че мога да разбера нещо, което държиш скрито?
— Нямаш представа с кого си имаш работа – каза бързо Естерхази и към опасенията му се прибави познато бодване на страх. – Ще е глупаво, ако не го убиеш веднага щом го видиш, преди да е разбрал какво става.
Фалконър присви очи.
— Ние сме дузина. Тежковъоръжени, добре тренирани. Какъв е проблемът, Джъдсън? Грижихме се за теб достатъчно добре през всичките тези години – а сега ти изведнъж започваш да не ни вярваш? Изненадан съм – и засегнат.
Гласът му беше пълен със сарказъм. Естерхази преглътна, чувствайки как старият страх нараства като буца в стомаха му.
— Ще сме в открито море на нашия собствен кораб. Имаме предимството на изненадата – той няма представа, че влиза в капан. А ние държим жена му вързана долу. Той е оставен единствено на нашата милост.
Естерхази преглътна. Както и аз, помисли си.
Фалконър заговори в слушалката си.
— Изведете я в морето. – Той огледа групата, събрана в машинното отделение. – Ще оставим другите да се погрижат за него. Ако нещата се объркат, тогава ще се намесим.
Пендъргаст, все още свит зад тендерите, усети яхтата да потръпва. Двигателите бяха включени. Чу някакви гласове отпред, чу слаб плясък на вимпел, хвърлен през борда; а после усети носа на кораба да се обръща на запад, към навигационния канал на реката и двигателите ускориха.
Пендъргаст се замисли за съвпадението на пристигането си и тръгването на кораба, и реши, че това съвсем не е съвпадение.
68.
На борда на „Фергелтунг“
Естерхази чакаше в машинното отделение с Фалконър. Двата дизелови двигателя, работещи сега на крейсерска скорост, бумтяха шумно в тясното помещение.
Той погледна часовника си. Бяха минали десет минути, откакто Пендъргаст беше дошъл на борда. Чувството за напрежение постепенно се засилваше. Това не му харесваше – изобщо не му харесваше. Фалконър го беше излъгал.
Той бе проявил невероятна изтънченост в усилията си да прилъже Пендъргаст. Констанс беше направила точно това, което той бе очаквал, беше се освободила от хлабаво завързаните си връзки, беше написала бележка и я бе хвърлила през прозореца на къщата, в която я държеше, на подставеното лице в съседната градина. А щом като Пендъргаст беше сега на борда, това означаваше, че очевидно е захапал въдицата, толкова старателно размахвана пред него – „отмъщение“, което на немски се превеждаше „Фергелтунг“. Това беше премерено действие, подаването на достатъчно информация на агента, за да установи местоположението на кораба, но недостатъчна, за да заподозре капан.
Но сега Фалконър настояваше да хванат Пендъргаст жив. Естерхази усети пристъп на гадене: знаеше, че единствената причина Фалконър да иска това е, защото обича да изтезава. Мъжът беше болен – неговата арогантност и садизъм все още можеха да объркат всичко.
Естерхази усети старото чувство на страх и на параноя да се засилва. Той провери оръжието си. Ако Фалконър не се възползваше при първата възможност, той трябваше да го направи сам. Да довърши онова, което бе започнал в шотландските мочурища. И да го направи преди Пендъргаст – съзнателно или не – да е разкрил тайната, която Естерхази пазеше от Братството през изминалото десетилетие. Исусе, ако само Пендъргаст не беше тръгнал да проверява онази стара пушка; ако не беше тръгнал да си търси белята. Този човек нямаше представа, никаква представа, за злите духове, които бе пуснал от бутилката. Може би трябваше да каже на агента отвратителната тайна преди десет години, още когато той се беше оженил за сестра му.