Отлично.
Заобиколи ъгъла откъм вратата и се притисна до стената на кърмата, скрит отгоре от свесите. В салона отново утихна. Двамата мъже чакаха и се ослушваха, явно уплашени.
Движейки се с изключителна предпазливост, Пендъргаст стигна до стълбата, която водеше към горната задна палуба; хвана едно стъпало и изпълзя нагоре; а после, като протегна крак, се прехвърли от стълбата на един малък покрив върху салона, скрит от голямата четвърта палуба от голям вентилатор.
Като се протегна по лъскавото фибростъкло, Пендъргаст се наведе върху свесите и – с една протегната ръка – леко почука с дулото на оръжието си по вратата. То издаде слаб звук, без съмнение усилен вътре в салона.
Никаква реакция. Сега двамата мъже в салона бяха още по-възбудени. Не можеха да са сигурни дали звукът е случаен, или не; както и дали няма някой от външната страна на вратата. Тази несигурност щеше да ги държи още известно време на мястото им.
Спускайки се обратно върху покрива над салона, прикрит зад отдушника, Пендъргаст притисна дулото на своя Лес Банер към покрива от фибростъкло и натисна спусъка. В помещението отдолу отекна силна експлозия, когато 45-калибровият „Черен нокът“[35] проби дупка в тавана, несъмнено изпълвайки салона с фибростъкло и прах от смола. В същия миг агентът скочи от покрива и се плъзна обратно до рамката на вратата, когато двамата паникьосани мъже откриха огън през тавана с автоматичните си пистолети, правейки на решено мястото, където той бе стоял до преди малко, като по такъв начин разкриха местоположението си в салона. Един от тях реагира по очаквания начин и щурмува вратата, стреляйки в движение; Пендъргаст, позициониран зад вратата, го ритна силно по пищяла, когато излезе, и в същото време го удари по врата; от инерцията мъжът се пльосна по лице на палубата, зашеметен.
— Хамар! – долетя вик от вътрешността на салона.
Без да се бави, агентът влетя през отворената врата. Вторият мъж се обърна и пусна един откос, но Пендъргаст го бе очаквал, хвърли се върху застлания с под килим, претърколи се и изстреля един-единствен куршум в гърдите на мъжа. Онзи се блъсна в плазмения телевизор отзад и се свлече в дъжд от стъкла.
Пендъргаст скочи на крака, обърна се на ляво и излезе от салона, после се притисна до вратата. Спря отново да се ослуша в продължаващия разговор по радиостанцията, пренареждайки в съзнанието си картината и разместването на позициите на мъжете на борда.
— Зел. Отговори – чу се гласът на дежурния. Намесиха се и други гласове, питайки панически за оръжия, докато германецът не ги накара да млъкнат. – Зел! – извика дрезгаво мъжът в радиослушалката. – Провери ли?
Пендъргаст си помисли със задоволство, че Зел отдавна е приключил с всякакви проверки.
70.
Естерхази гледаше с нарастваща тревога как Фалконър говори в радиостанцията си.
— Зел. Хамар. Отговорете.
В микрофона пропука статично електричество.
— По дяволите – избухна Естерхази, – пак ти казвам, подценяваш го! – Той удари с ръка от отчаяние по вертикалната преграда. – Нямай представа срещу кого се изправяш! Ще ги избие всичките! След което ще дойде и за нас!
— Имаме дузина тежковъоръжени мъже срещу един.
— Вече не са дузина! – сепна се Естерхази.
Фалконър се изплю на пода, после пак заговори в радиослушалките.
— Капитане? Докладвай.
— Капитанът докладва, сър – долетя увереният глас на капитана. – Чух стрелба в салона. Имаше пожар на един от тендернте…
— Знам всичко това много добре. Какво е положението на мостика?
— Тук горе всичко е наред. Грубър е с мен, заключени сме и сме барикадирани, освен това сме добре въоръжени. Какво става долу, по дяволите?
— Пендъргаст очисти Бергер и Вик Клемнер. Изпратих Зел и Хамар до главния салон и сега не мога да се свържа с тях. Дръж си очите отворени на четири.
— Да, сър.
— Поддържай курса. Чакай по-нататъшни заповеди.
Естерхази го погледна. Изсечените черти на Фалконър оставаха невъзмутими и съсредоточени. Той се обърка към Естерхази и каза:
— Този твой агент… изглежда така, сякаш е очаквал всяко наше движение. Как е възможно?
— Той е дявол – каза Естерхази.
Фалконър се обърна към Естерхази и очите му се присвиха. Изглеждаше така, сякаш всеки момент ще каже нещо, но после се извърна и заговори в слушалките си.
35
Боеприпас произведен от фирмата „Уинчестър“; представлява куршум с кух връх с перфорации, които се превръщат в остриета след проникване. Ризницата на куршума, е оксидирана мед – черна на цвят – откъдето идва и името. – Б.ред.