Яхтата беше завила и сега забавяше, когато доближиха контролния пункт. Естерхази отиде до носа, търсейки с поглед младата жена, докато два прожектора от капитанския мостик сканираха морето.
— Тук! – каза Естерхази, когато един прожектор освети част от отражателна лента върху спасителна жилетка.
Само след миг яхтата стигна до нея, като забави още обръщайки. Естерхази изтича назад и закачи спасителната жилетка с една швартова кука, като теглеше Констанс към кърмата. Фалконър дойде и двамата заедно я издърпаха на платформата, където я сложиха да легне на покрили с килим под.
Тя беше в полусъзнание, но още дишаше. Естерхази бързо провери пулса й: бавен и слаб.
— Хипотермия – каза том на Фалконър. – Трябва да повишим вътрешната й температура. Къде е жената?
— Герта ли? Тя се заключи в една каюта.
— Да приготви хладка вана.
Фалконър изчезна, докато Естерхази свали спасителната жилетка от Констанс, разкопча и махна прогизналата рокля и бельото, после я уви в сух плетен шал, който лежеше сгънат на един близък стол. Сложи пластмасовите белезници на китките й и един много по-хлабав комплект около глезените, оставяйки го достатъчно свободен, за да може тя да върви.
Миг по-късно жената дойде заедно с Фалконър. Лицето й беше бледо, но тя се държеше.
— Ваната се пълни.
Пренесоха Констанс през салона до банята на предната каюта, където я отпуснаха в хладката вода. Тя вече се свестяваше.
— Отивам да видя Пендъргаст – каза Естерхази.
Фалконър го изгледа – изследващ, преценяващ поглед. После се усмихна с крива усмивка:
— Когато тя се съвземе, ще я доведа – и ще я използваме, за да накараме Пендъргаст да говори.
Естерхази усети, че потреперва.
Намери Пендъргаст там, където го беше оставил, Шулц го наблюдаваше. Той си притегли един стол и седна, като полюляваше пистолета си и гледаше внимателно Пендъргаст. Това беше първият път, когато се срещаха лице в лице, след като бе оставил агента, критично ранен и потъваш, в тресавището Фаулмайър. Сребристите очи на мъжа, едва видими на слабата светлина, бяха – както обикновено – неразгадаеми.
Минаха десет минути, докато Естерхази премина през всички сценарии, през всеки възможен план, за да се махне от „Фергелтунг“ – но напълно безрезултатни. Те щяха да го убият – беше го видял в очите на Фалконър, когато го гледаше. Благодарение на Пендъргаст той бе причинил на Братството прекалено много неприятности, прекалено много хора бяха убити, за да остане той самият жив.
Чу гласове и видя Констанс, която Герта побутваше по пътеката, следвани от заплашителното мърморене на Фалконър. След миг бяха на палубата. Към тях се беше присъединил и Цимерман. Констанс беше облечена в дълъг бял хавлиен халат, наметната отгоре с мъжко сако. Фалконър я блъсна още веднъж и тя падна на пода пред Пендъргаст.
— Издръжлива кучка – каза Фалконър, като попи разкървавения си кос. – Нямаше проблем да я свестим. Вържете я за този стълб.
Шулц и червенокосата я блъснаха към стълба със спасителното въже, после я привързаха към него. Тя не се съпротивлява, остана странно притихнала. Фалконър се изправи, попи челото си и хвърли студен, триумфален поглед на Естерхази.
— Аз ще се справя с това – каза той. – Все пак аз съм специалистът в тази сфера.
Той откъсна лепенката върху устата на Пендъргаст.
— Не бихме искали да изпуснем и една негова дума, нали?
Естерхази случайно погледна към мостика, редицата слабо осветени прозорци на палубата над него и отзад на бака. Можеше да види капитана зад щурвала с приятелчето Грубър от едната му страна. Двамата бяха погълнати от работата си и не обръщаха внимание на драмата, която се разиграваше отдолу. Яхтата сега бе поела курс североизток, успоредно на Лонг Айлъндскня Саут Шор. Естерхази се запита къде отиваха – Фалконър със сигурност беше добре осведомен по въпроса.
— Хубаво – каза Фалконър, обръщайки се наперено към Пендъргаст. Пъхна оръжието си в кобура и извади армейския нож от ножницата. Застана пред агента, поглади ножа на слабата светлина, попила острието, коленичи, след което прободе Пендъргаст с върха му и прокара тънка резка надолу по бузата. Бликна кръв.
— Ето че вече имаш хайделбергски белег от дуел, точно като дядо ми. Прекрасно.
Червенокосата жена гледате, на лицето й се бе изписало жестоко предчувствие.
— Виждаш ли колко е остро? – продължи Фалконър.