— Но тази острота не е за теб. А за нея.
Той направи няколко крачки и застана над Констанс, и като си играеше с ножа, й заговори:
— Ако той не отговори на въпросите ми честно и изчерпателно, ще те заколя. И то по болезнен начин.
— Няма да каже и дума – отвърна Констанс, гласът й беше слаб, но решителен.
— Ще го направи, когато започнем да разпенваме водата с парчета от тялото ти.
Тя го гледаше втренчено. Естерхази беше изненадан от това колко малко страх вижда в очите й. Това бе едно плашещо човешко създание.
Фалконър се ухили приятелски и се обърна към Пендъргаст.
— Малкото ти издирване, за което научихме съвсем скоро, беше във висша степен поучително. Например, доскоро си мислехме, че Хелън е била мъртва през всичките тези години. Ти ни беше от голяма помощ, доказа ни, че е все още жива.
Естерхази усети, че кръвта му изстива.
— Прав ли съм, Джъдсън?
— Не е истина – каза той със слаб глас.
Фалконър махна с ръка, сякаш това бе някаква незначителна дреболия.
— Така или иначе, ето първия въпрос: какао знаеш за нашата организация и откъде го научи?
Но Пендъргаст не отговори. Вместо това се обърна към Естерхази с необичайно съчувстващо изражение.
— Ти си следващият, разбираш, нали?
Фалконър отиде до Констанс и хвана ръцете й, привързани към стълба. Взе ножа си и проряза бавно и дълбоко палеца й. Тя потисна вика си и обърна главата си на другата страна.
— Следващия път отговаряй на въпросите ми.
— Не говори! – каза Констанс дрезгаво, без да поглежда назад. – Не казвай нищо. И без това ще ни убият.
— Не е истина – възрази Фалконър. – Ако той говори, ще те оставим жива на брега. Той не може да спаси собствения си живот, но може да запази твоя.
След това се обърна отново към Пендъргаст.
— Отговори на въпроса.
Специалният агент започна да говори. Разказа накратко как е открил, че пушката на съпругата му е била заредена с халосни патрони и е осъзнал, че това означава, че е била убита в Африка преди дванайсет години. Говореше бавно, отчетливо и напълно безизразно.
— След което си отишъл в Африка – каза Фалконър – и се открил нашия малък заговор да се отървем от нея.
— Вашия заговор? – Пендъргаст се замисли над думите му.
— Защо говориш? – попита Констанс внезапно. – Мислиш, че ще ме пусне да си отида? Разбира се, че не. Спри да говориш, Алойзиъс – така или иначе и двамата сме мъртви.
С лице, пламнало от възбуда, Фалконър се пресегна надолу, хвана ръката й и прокара отново острието на ножа по палеца й, този път много по-дълбоко. Тя направи гримаса и се сви от болка, но не извика.
С ъгълчето на окото си Естерхази си отбеляза, че Шулц и Цимерман са прибрали пистолетите в кобурите си и се наслаждават на шоуто.
— Недей – каза Естерхази на Фалконър. – Ако продължиш така, той ще спре да говори.
— Върви по дяволите, знам какво правя. В този бизнес съм от години.
— Не го познаваш.
Но Фалконър беше спрял. Той вдигна окървавения нож, размаха го пред лицето на Пендъргаст и изтри кръвта в устните на агента.
— Следващия път палецът й си заминава. – Той се усмихна жестоко. – Обичаш ли я? Предполагам, че да. Млада, красива, смела: кой не би я обичал? – Той се изправи и бавно обиколи палубата. – Чакам, Пендъргаст. Продължавай.
Но Пендъргаст не продължи. Вместо това той гледаше Естерхази напрегнато.
Фалконър спря обиколката си и наклони глава на една страна.
— Хубаво. Винаги спазвам обещанията си. Шулц, дръж здраво ръката й.
Шулц хвана ръката на Констанс, когато Фалконър размаха заплашително ножа. Естерхази виждаше, че той наистина ще отрежа палеца й. А ако го направеше – нямаше връщане назад – нито за Пендъргаст, нито за него.
76.
— Един момент – обади се Естерхази.
Фалконър спря.
— Какво?
Естерхази бързо отиде до него и се наведе към ухото му.
— Има нещо, което пропуснах да ти кажа – промърмори той. – Нещо, което трябва да знаеш. Много е важно.
— По дяволите, в момента правя друго.
— Иди към релинга. Не бива да чуват. Казвам ти, става въпрос за нещо изключително важно.
— Моментът да ме прекъснеш е адски неподходящ! – промърмори Фалконър и садистичната му усмивка отстъпи място на недоволство.
Естерхази го поведе към перилата на левия борд и после малко назад. Погледна нагоре: гледката от мостика и предната палуба беше блокирана.
— Какъв е проблемът? – стана нетърпелив Фалконър.
Естерхази се наведе да прошепне в ухото му, слагайки ръка на рамото му. Когато допряха глави, Естерхази извади пистолета си и изстреля един куршум в черепа на немеца. Изрита фонтан от кръв, примесен с парченца кости, и обля лицето на Естерхази.