Отявлена почитателка на готик музиката.
— Мога ли да ви помота, мадам? – попита той. Защо проклетата секретарка не гледаше никога кого му изпраща?
— Изглеждам ли ти като мадам? – долетя отговорът.
Д’Агоста въздъхна.
— Какво мога да направя за теб?
— Ти си Винсънт Д’Агоста, нали?
Той кимна.
Тя влезе в офиса.
— Той те спомена на няколко пъти. Обикновено не помня имена, но това го запомних, защото е толкова италианско.
— Толкова италианско е… – повтори Д’Агоста.
— Не искам да кажа нито лошо. Просто там, откъдето идвам, в Канзас, никой не носи подобни имена.
— Италианците така и не успяха да стигнат толкова навътре в сушата – рече Д’Агоста сухо. – И така, кой е този „Той“, когото спомена?
— Агент Пендъргаст.
— Пендъргаст? – Д’Агоста не успя да скрие изненадата в гласа си.
— Аха. Аз му бях асистентка в Медисън Крийк, Канзас. Убийствата от натюрморта?
Д’Агоста се взря в нея. Асистентка на Пендъргаст? Момичето бълнуваше.
— Трябва да ме е споменавал. Аз съм Кори Суонсън.
Д’Агоста се намръщи.
— Донякъде съм запознат с убийствата от натюрморта, но не си спомням да е казвал името ти.
— Той никога не обсъжда случаите си. Аз го карах насам-натам с колата, помагах му да проучи градчето. С тоя черен костюм и висок ръст определено му трябваше вътрешен човек като мен.
Д’Агоста бе изненадан, но си даде сметка, че тя вероятно казва истината, дори ако преувеличава малко. Асистентка? Усети, че раздразнението му дава път на едно по-мрачно чувство.
— Влез – каза той със закъснение. – Седни.
Тя седна с дрънчене на метал и отметна гарвановочерната си коса, разкривайки лилав и жълт кичур. Д’Агоста се облегна назад в креслото си, като се постара да прикрие реакцията си.
— Е, как върви?
— Тази година съм в Ню Йорк. Дойдох през септември. Второкурсничка съм и тъкмо се прехвърлих в Колежа по криминално право „Джон Джей“.
— Виж ти! – рече Д’Агоста. Частта с „Джон Джей“ го впечатли. Явно не беше идиотка, въпреки че беше положила доста усилия да изглежда като такава.
— Вземам курс, който се казва „Проучвания на единични случаи върху отклонения и социален контрол“.
Звучеше като курс, който Лора би взела – много я биваше по социология.
— Като част от този курс трябваше сами да проведем проучване и да напишем статия. Аз избрах убийствата с натюрморта.
— Не съм сигурен, че Пендъргаст ще одобри – произнесе Д’Агоста предпазливо.
— Но той вече одобри! Това е проблемът. В началото, когато пристигнах, се разбрахме да обядваме заедно, трябваше да е вчера. Но той така и не дойде. Тогава отидох до апартамента му в Дакота – и там нищо. Само дето портиерът ме разиграва десет минути. Има ми номера, но изобщо не се обади да отмени срещата. Все едно изчезна вдън земя.
— Това звучи странно. Може би грешно си разбрала времето на срещата?
Тя порови в малката си чантичка, измъкна елин плик и му го подаде.
Д’Агоста извади писмото от плика и започна да чете.
Дакота
Седемдесет и втора западна улица № 1
10023 Ню Йорк
5 септември
до Кори Суонсън
Амстердам авеню № 8944, ап. 36
10025 Ню Йорк
Скъпа Кори.
Радвам се да чуя, че обучението ти върви добре. Одобрявам избора ти на курсове, вярвам, че ще намериш „Въведение в съдебната химия“ извънредно интересен. Помислих върху проекта ти и съм съгласен да участвам, при условие, че имам право на вето над крайния продукт, и че си съгласна да не разкриваш някои дребни детайли в статията си.
При всички положения би било чудесно да се видим за обяд. Ще отсъствам от страната в края на този месец, но би трябвало да съм се върнал до средата на октомври. 19 октомври е свободен ден в календара ми. Позволи ми да предложа „Ле Беркадин“ на 51-ва западна улица в един часа. Резервацията ще е на мое име.
Очаквам да те видя таи.
Сърдечни поздрави.
Д’Агоста прочете писмото два пъти. Наистина не се беше чувал с Пендъргаст от месец-два, но това само по себе си не беше необичайно. Агентът често изчезваше за дълги периоди. Но Пендъргаст педантично спазваше обещанията си. Да не се появи на обяд, след като го е планирал не подхождаше на характера му.