— Време е за лягане. Аз спя при печката. Ти ще трябва да се качиш горе при стария. Одеялото е на пода.
— Мерси. Благодарен съм за помощта.
— Не безпокой стария, не му е добре.
— Ще пазя тишина.
Последва рязко кимване.
— Е, лека нощ.
Д’Агоста изкачи скърцащото стълбище, толкова стръмно, сякаш се катереше по стълба. Озова се в стая е нисък таван, осветена от малък керосинов фенер. В отсрещния край имаше дървено легло точно под скосения покрив и той успя да различи неясните очертания на съпруга, истинско плашило с едър червен нос и чорлава бяла коса. Онзи се втренчи в Д’Агоста с единственото си здраво око, в което се четеше известна злонамереност.
— Ъ-ъ-ъ… здравейте – промълви Д’Агоста, като не знаеше какво да каже. – Съжалявам, че ви причинявам неудобство.
— И аз тъй – долетя ръмжащият отговор. – Да не си гъкнал. – И старецът рязко се обърна с гръб към Д’Агоста.
Облекчен, Д’Агоста свали взетите назаем риза и панталони и се свря под одеялото, постлано на примитивен дървен нар. Духна фенера и легна в тъмното. В стаичката беше приятно топло, а звукът на бурята отвън и виещият вятър му подействаха странно успокоително. Той заспа почти незабавно.
След известно време се събуди. Беше тъмно като в рог и той бе спал толкова дълбоко, че му отне известно време да се ориентира къде е. Когато успя, разбра, че бурята е утихнала и къщата е потънала в тишина. Сърцето му блъскаше в гърдите. Имаше ясното усещане, че някой или нещо се е надвесило над него в мрака.
Лежеше в чернотата и се опитваше да се успокои. Било е просто сън. Но така и не можеше да се отърве от чувството, че някой стоеше или дори се бе навел над него.
Подът до леглото му изскърца тихо.
Исусе Христе. Трябваше ли да изкрещи? Кой би могъл да бъде? Определено не и старият. Нима някой бе влязъл през нощта?
Подът изскърца отново и една ръка сграбчи рамото му в желязна хватка.
18.
— Скъпи ми Винсънт – долетя шепот от мрака. – При все, че съм трогнат от твоята загриженост, все пак трябва да кажа, че ми е извънредно неприятно да те видя тук.
Д’Агоста изпита почти парализиращ шок. Не ще и дума, че сънуваше. Чу драсването на клечка, внезапен пламък и фенерът се запали. Старецът стоеше над него прегърбен и очевидно болен. Д’Агоста се взираше в набръчканата и петниста кожа, едрият като патладжан нос, рядката брада и мазната, стигаща до раменете коса. И все пак гласът, колкото и тих да бе, както и сребристият блясък изпод тежките клепачи принадлежаха несъмнено на човека, когото търсеше.
— Пендъргаст?! – успя да смотолеви Д’Агоста най-накрая.
— Не биваше да идваш – отвърна агентът със същия шепот.
— Какво… как?
— С твое позволение ще се върна в леглото си. Не съм достатъчно силен, за да стоя прав дълго.
Д’Агоста седна и загледа как старият мъж окачва фенера и болезнено се отпуска на кревата.
— Донеси си стол, приятелю.
Д’Агоста стана, навлече дрехите и побутна един стол. После седна до възрастния мъж, който въпреки всичко съвсем не приличаше на агента.
— Мили боже, толкова се радвам, че си жив. Мислех си… – Д’Агоста се задави, емоцията му пречеше да говори.
— Винсънт – рече Пендъргаст. – Сърцето ти е голямо, както винаги. Но нека не ставаме сантиментални. Имам много да ти разказвам.
— Бил си застрелян – каза Д’Агоста, когато най-сетне укрепи гласа си. – Какво, по дяволите, правиш тук? Трябва ти медицинска помощ, болница.
Пендъргаст вдигна ръка да го спре.
— Не, Винсънт. Получих отлична медицинска помощ, но трябва да остана скрит.
— Защо? Какво, за бога, става?
— Ако ти кажа, трябва да ми обещаеш, че ще се върнеш в Ню Йорк при първа възможност – и че няма да споменеш и дума за това пред никого.
— Трябва ти помощ. Няма да те оставя. Аз съм ти партньор, дявол да го вземе.
С явно усилие Пендъргаст леко се повдигна.
— Налага се. Трябва да се възстановя. След което ще открия своя убиец.
Агентът бавно се отпусна върху възглавницата си. Д’Агоста издиша.
— Значи копелето наистина се е опитало да ти види сметката.
— И не само на мен. Имам основания да смятам, че той е човекът, който те простреля, когато тръгвахме от „Пенумбра“. Той също така се опита да убие Лора Хейуърд, когато бяхме на посещение в болницата в Бастрон. Той е липсващото звено. Онази мистериозна личност, свързана с „Проекта Авес“.