Д’Агоста усети бодване при последните думи. Загледа се в Пендъргаст, легнал на кушетката, с отслабнало тяло, но с решителен ум. Отново го порази фанатичната обсебеност, която надничаше в тези очи. Бога ми, явно бе обичал онази жена.
— Е, добре – рече той неохотно. – Ще направя както искаш. Но ще трябва да кажа на Лора. Заклел съм се, че никога повече няма да я излъжа.
— Много добре. Кой още знае за усилията ти да ме откриеш тук?
— Инспекторът Балфур и още неколцина. Доста поразпитах наоколо.
— Значи и Естерхази знае. Но можем да обърнем това в наша полза. Разкажи на всички, че търсенето ти е било безплодно, че вече си убеден, че съм мъртъв. Върни се у дома и покажи всячески, че скърбиш.
— Щом наистина това искаш.
Очите на Пендъргаст го приковаха.
— Настоявам за това.
19.
Ню Йорк сити
Д-р Джон Фелдър вървеше по ехтящия коридор на болница „Маунт Мърси“ с тънка папка под ръка и с дежурния лекар д-р Остром от другата си страна.
— Благодаря ви, че ми позволихте тази визитация, д-р Остром – рече Фелдър.
— Няма за какво. Доколкото разбирам, интересът ви към нея ще продължи.
— Да. Състоянието й е… уникално.
— Много неща във връзка със семейство Пендъргаст са такива. – Остром сякаш щеше да продължи, но после замълча, като че вече бе казал твърде много по въпроса.
— А къде е Пендъргаст, настойникът й? – попита Фелдър. – От доста време се опитвам да се свържа с него.
— Боя се, че той е загадка за мен – идва и си отива в най-странни часове на денонощието, проявява изисквания, след което изчезва безследно. По мои наблюдения не е лесно да се оправи човек с него.
— Разбирам. Значи нямате възражения срещу визитите ми?
— Ни най-малко. Даже с удоволствие ще споделя наблюденията си с вас, ако желаете.
— Благодаря ви, докторе.
Те стигнаха до вратата и Остром почука тихо.
— Моля, заповядайте – долетя отговорът отвътре.
Остром отключи вратата и пусна Фелдър да мине пред него. Стаята изглеждаше почти като миналия път, когато я бе видял, с изключение на това, че имаше повече книги – много повече книги. Библиотеката, която преди съдържаше само десетина томчета, сега се огъваше под многократно повече. Фелдър плъзна поглед по заглавията и забеляза „Събрани стихотворения“ от Джон Кийтс, „Символи на трансформациите“ на Юнг, Маркиз дьо Сад – „Сто и двайсет дни Содом“, „Четири квартета“ на Елнът, „Сартор Ресартус“ на Томас Карлайл. Несъмнено бяха дошли от библиотеката на „Маунт Мърси“. Фелдър изпита лек потрес, че някои от тези заглавия са достъпни за всички.
Имаше още една разлика: единствената маса в стаята сега бе покрита с листове хартия, изписани плътно, като текстът тук-там се прекъсваше от сложни скици, портрети, пейзажи, уравнения и диаграми в стил Леонардо. Там, от другата страна на бюрото, седеше Констанс. Тя тъкмо приключваше с писането с перодръжка в едната ръка и мастилница със синьо-черна течност от другата страна.
Младата жена вдигна поглед към двамата мъже, когато влязоха.
— Добро утро, д-р Остром. Добро утро, д-р Фелдър. – Тя събра листите един върху друг и дръпна празния върху останалите.
— Добро утро, Констанс – рече Остром. – Добре ли спахте?
— Много добре, благодаря.
— Тогава ще ви оставя. Д-р Фелдър, ще има човек пред вратата. Само почукайте, когато сте готов да си тръгнете. – И Остром излезе. Миг по-късно Фелдър чу как ключът меко изщраква в ключалката.
Когато се обърна, видя, че Констанс го измерва със странните си очи.
— Заповядайте, седнете, д-р Фелдър.
— Мерси. – Фелдър се отпусна на единствения свободен стол в помещението, който беше пластмасов, но със стоманени крака, завинтени за пода. Любопитен беше какво е написала, но реши да повдигне въпроса някой друг път. Остави папката на коленете си и кимна към перодръжката.
— Интересен избор на пособия за писане.
— Трябваше да избера между това и пастелите. – Тя направи пауза. – не очаквах да ви видя толкова скоро.
— Надявам се, че не намирате разговорите ни за неприятни.
— Тъкмо обратното.
Фелдър се намести в стола.
— Констанс, ако не възразявате, бих желал отново да поговоря с вас накратко за… за детството ви.
Констанс леко се изправи.
— Първо, нека се уверим, че съм разбрал. Вие твърдите, че сте родена на Уотър стрийт през 70-те години на 19 век, макар че не сте сигурна за точната година. Родителите ви са починали от туберкулоза, а брат ви и по-голямата ви сестра са ги последвали след няколко години. Това означава, че сте… – той спря, за да пресметне – на повече от сто и трийсет години.