Констанс се опита да помаха, после тихо почука на прозореца, но жената продължаваше да чете, погълната от книгата си.
Тя тихо претърси стаята, като отваряше чекмеджетата на празното бюро и бюфетите, докато накрая намери един дърводелски молив, останал в едно чекмедже. На най-горния рафт лежеше стара книга. Тя я грабна, откъсна форзаца и набързо написа няколко реда. После го сгъна и от външната страна написа:
Моля, отнесете тази бележка незабавно на д-р Фелдър, болница „Маунт Мърси“, Литъл Гавърнърс Айлънд.
Моля ви – ВЪПРОСЪТ Е НА ЖИВОТ И СМЪРТ.
След секунда размисъл добави:
Фалдър ще ви даде парична награда.
Тя отиде до прозореца. Жената продължаваше да чете, Констанс почука по стъклото, но жената не забеляза. Най-сетне, чувствайки надигащото се отчаяние, тя вдигна книгата и с всички сили удари с нея прозореца. Стъклото се счупи и жената в съседната градина погледна нагоре.
В този миг се чу как Естерхази тръгва нагоре по стълбите.
Тя пъхна бележката в книгата и я хвърли надолу към съседната градина.
— Вземете бележката – извика. – И, моля ви, вървете.
Жената я погледна, когато книгата падна до краката й, и последното нещо, което Констанс видя, беше как тя се навежда – служеше си с бастун – и вдига тома.
Констанс се обърна от прозореца тъкмо когато Естерхази влетя в стаята със сподавена ругатня и се втурна към нея. Тя вдигна ръка да му избоде очите, но той я отблъсна и тя успя само да одраска дълбоко бузата му на две места. Двамата се сборичкаха. Естерхази най-накрая успя да блокира ръцете й и да притисне друг парцал с хлороформ върху устата и носа й. Тя усети как съзнанието й се изплъзва и тъмнината я погълна отново.
56.
Камдън, Мейн
Частната клиника беше срината и на мястото й се издигаха жилищни блокове, окаяна редица от празни градски къщи с плющящи банери, рекламиращи намаления на цените и други бонуси. От улуците висяха ледени висулки.
Когато влезе в малкия търговски офис, Пендъргаст установи, че е празен и удари една малка камбанка на гишето. От стая в дъното се появи млада жена с измъчен вид, едва ли не сепната, че го вижда. Тя го поздрави с професионална усмивка.
Пендъргаст се освободи от тежкото си палто и приглади черния си костюм отдолу, възстановявайки безупречността му.
— Добро утро – каза той.
— Мога ли да ви помогна?
— Да, можете. Търся недвижим имот в района.
Това очевидно беше нещо ново за продавачката. Веждите й отскочиха нагоре.
— Проявявате интерес към жилищните ни блокове?
— Да. – Пендъргаст пуска отвратителното палто на един стол и седна. – От Юга съм, но търся по-хладен климат за ранното си пенсиониране. Горещината, знаете…
— Наистина не знам как издържат хората там – кимна жената.
— Така е, така е. А сега пи кажете какво имате на разположение.
Жената започна да рови из една палка, извади някакви брошури, прелиствайки ги на масата, и се впусна в пространни описания на огромните намаления.
— Имаме апартаменти с една, с две и с три спални, всички с мраморни бани и супер модерни уреди: хладилници „Съб зироу“, миялни машини „Бош“, готварски печки „Уалф“…
Докато тя редеше монотонно, Пендъргаст я окуражи с кимане и одобрително сумтене. Когато най-после свърши, той я възнагради с блестяща усмивка.
— Прекрасно. Само двеста хиляди за този с двете спални? С изглед към морето?
Това предизвика нов словесен поток и Пендъргаст отново я изчака да стигне до финала. После се облегна назад в стола и сключи ръце.
— Някак си ми изглежда правилно да живея тук – каза той. – Все пак майка ми е живяла на това място преди известно време.
При тези думи жената сякаш се обърка.
— Колко мило, но… ами, ние току-що отворихме…
— Разбира се. Имам предвид в клиниката, която е била тук преди това. „Бей Менър“.
— А, това ли било – каза тя. – Да, „Бей Менър“.
— Помните ли я?
— Разбира се. Отраснала съм тук. Затвориха я, когато… вми… трябва да е било преди седем-осем години.
— Имаше една много мила помощничка, която се грижеше за майка ми. – Пендъргаст присви устни. – Познавате ли някои хора, които са работили там?
— Съжалявам, не.
— Жалко. Тя беше толкова приятен човек. Надявах се да се отбия да я видя, докато съм в града. – Той изгледа продавачката пронизващо. – Ако видя имената, сигурен съм, че бих си го спомнил. Можете ли да ми помогнете?
Тя едва не подскочи при шанса.