Хари затвори очи.
— Като те гледам как ти пламна физиономията, явно си се почувствал неловко, Хари, но сигурно ще ме разбереш: почерпени полицаи не ми вършат работа. Прибери се и утре ела пак. Ще намеря кой да те закара.
Хари поклати глава и си прочисти гърлото:
— Имам аерофобия.
— Моля?
— Страхувам се да летя. Джинът с тоник ми помага. Зачервил съм се, защото джинът е започнал да се изпарява през порите ми.
Лиз Кръмли го изгледа продължително. После се почеса по голата глава.
— Кофти си се подредил, детективе. Как си с часовата разлика?
— Свеж като репичка.
— Чудесно. Тогава само ще се отбием до квартирата ти на път към местопрестъплението.
Апартаментът, осигурен от посолството за Хари, се намираше в „Ривър Гардън“, модерен жилищен комплекс точно срещу хотел „Шангри Ла“. Беше съвсем маломерен и спартански обзаведен, но имаше баня, вентилатор до леглото и изглед към кафявите води на река Чао Прая. Дълги, тесни пироги кръстосваха надлъж и шир и хвърляха разпенена мръсна вода зад перките си, прикрепени с дълги пръти. На отсрещния бряг на реката, над безразборно струпани една до друга бели тухлени къщи, се извисяваха новопостроени хотели и административно-търговски сгради. Беше трудно да си създадеш впечатление колко голям е градът, защото в далечината той се губеше в жълто-кафяв смог, но Хари предполагаше, че е много голям. Огромен. Бутна единия прозорец и оттам нахлу невъобразима врява. Ушите му се бяха отпушили в асансьора и чак сега чу колко оглушителен е шумът в този град. Колата на Кръмли приличаше на кибритена кутийка до тротоара в ниското. Хари отвори тенекиено цилиндърче топла бира, купено в самолета, и със задоволство установи, че „Сингха“ не е гадна като норвежката бира. Оставащата част от деня изведнъж му се видя по-поносима.
Шеста глава
Лиз Кръмли скочи върху клаксона — без грам преувеличение. Затисна целия волан на огромния джип тойота с гърдите си и той нададе неистов вой.
— В Тайланд не е прието да бибиткаш така — засмя се тя. — Пък и няма смисъл. Колкото и да надуваш тромбата, никой не ти прави път. Свързано е с будистките ценности. Аз обаче не успявам да се сдържа. Майната му! Аз съм от Тексас, устроена съм по-различно от тях.
Лиз Кръмли отново натисна клаксона, а шофьорите наоколо демонстративно погледнаха в друга посока.
— Значи, още лежи в мотелската стая? — попита Хари и потисна прозявката си.
— Да — по височайше разпореждане. Обикновено караме по бързата процедура: незабавна аутопсия и кремация веднага на следващия ден. Държаха обаче да разгледаш обстановката в непокътнат вид. Не ме питай защо.
— Защото съм гениален детектив, забрави ли?
Тя го стрелна с крайчеца на окото си, свърна рязко вдясно, за да се пъхне в отворила се пролука, и натисна газта.
— Не се надувай, готин. Не си мисли, че тайландците ще те сметнат за невероятен пич само защото си фаранг. По-скоро обратното.
— Какво ще рече фаранг?
— Светлокож. Гринго. Полупренебрежително, полунеутрално — зависи как избереш да го тълкуваш. Само имай предвид, че тайландците нямат проблеми със самочувствието — колкото и учтиво да се държат. За твой късмет днес ще работим с двама млади полицаи, които сигурно ще впечатлиш. Поне се надявам да успееш; за твое добро е. Издъниш ли се, по-нататъшната съвместна работа с нашия отдел може да се закучи.
— Леле… А аз останах с впечатлението, че ти командваш парада.
— Е да, де.
Качиха се на магистралата и Лиз настъпи газта до дъно, без да се съобразява с протестите на двигателя. Вече беше започнало да се смрачава, а на запад черешовочервеното слънце се спускаше все по-ниско в градския смог между небостъргачите.
— Замърсяването на въздуха поне ни дарява с красиви залези — отбеляза Кръмли сякаш в отговор на мислите му.
— Разкажи ми за местната проституция.
— Масово явление, сравнимо по мащаби със задръстванията.
— Вече ми стана ясно. Но под каква форма се практикува? Като традиционна улична проституция със сводници, в публични домове с управителки или жриците са на свободна практика? Къде си намират клиенти? В баровете ли? Правят ли стриптийз? Публикуват ли обяви по вестниците, или примамват мъже в търговските центрове?
— Всичко изредено, плюс още. Което не е било изпробвано в Банкок, изобщо не е било изпробвано. Повечето работят в go-go-барове, където танцуват и подмамват клиентите да си купуват питиета, а от консумацията получават процент. Отговорността на собствениците на заведенията към момичетата се свежда до осигуряване на място, където да се предлагат на пазара, а момичетата, от своя страна, се задължават да не си тръгват от баровете преди края на работното време. Ако клиент поиска да отведе някое момиче, трябва да я откупи за остатъка от вечерта. Плаща на собственика, а самото момиче обикновено приема това с радост, защото не ѝ се налага да прекара цялата вечер в кълчене на дансинга.