— Звучи като изгодна сделка за собственика.
— Излезе ли от бара, проститутката прибира в джоба си цялата сума, която получава от клиента.
— Проститутката, открила нашия човек, в такъв бар ли е работила?
— Да. В един от баровете „Кинг Краун“ в Патпонг. Известно ни е, че собственикът на мотела осигурява момичета на повикване за чужденци със специални желания. Трудно ще я накараме да си развърже езика, защото в Тайланд и сводничеството, и проституцията попадат под ударите на закона. Досега момичето твърди, че било отседнало като гост в мотела и просто сбъркало вратата на стаята си.
Атле Молнес вероятно бил поръчал да му доведат компания, щом се е настанил в мотела, уточни Лиз, но администраторът — в случая се явява и собственик — категорично отрекъл да е посредничил за уреждането на срещата. Според упоритото му твърдение той единствено се погрижил гостът да получи стая.
— Пристигнахме.
Кръмли свърна пред ниска, бяла тухлена сграда.
— Най-посещаваните бардаци в Банкок явно имат афинитет към гръцки имена — отбеляза хапливо тя и слезе от джипа.
Хари вдигна поглед към голяма неонова табела, която осведомяваше, че мотелът носи звучното име „Olympussy“. Буквата „m“ премигваше, а „l“ беше изгоряла и придаваше на мястото унилост, каквато често навяваха и норвежките грил-барове в градските покрайнини.
Мотелът копираше едно към едно американските — двойни стаи около вътрешен двор с паркинг пред всяка стая. На верандата по протежение на външната стена гостите можеха да поседят в сиви плетени столове, прогнили от водата.
— Приятно местенце.
— Колкото и да не ти се вярва, когато го отворили по време на Виетнамската война, това станало едно от най-оживените места в града. Било построено за нуждите на загорели американски войници в отпуск. Наричали го R&R.
— Тоест?
— Rest and recuperation — отдих и възстановяване. Неофициално известен и като I&I — Intercourse and Intoxication — секс и интоксикация. Транспортирали са войниците със самолети от Сайгон за двудневна почивка. Секс индустрията в Тайланд не би била толкова развита без приноса на американската армия. Една от улиците дори е била наречена официално „Сой Каубой“.
— Защо не са си стояли в Сайгон? Тук е направо като на село.
— Войниците, изпитващи силна носталгия, искали да се чукат по американски, тоест в кола или в хотелска стая. Затова им построили този публичен дом. В центъра наемали американски автомобили. Дори минибаровете в стаите били заредени само с американска бира.
— Боже! Откъде знаеш всичко това?
— От майка ми.
Хари се обърна към Лиз, но макар светещите букви от надписа „Olympussy“ да хвърляха синкаво неоново сияние върху темето ѝ, в тъмното не виждаше изражението ѝ. Преди да се отправят към рецепцията, тя си нахлупи бейзболна шапка.
Мотелската стая беше обзаведена семпло, но потъмнелите от мръсотия копринени тапети свидетелстваха, че стаята е преживяла и по-добри времена. Хари потръпна — не заради жълтия костюм, който обезсмисляше допълнителните усилия да установи самоличността на тялото — знаеше, че само членове на Християнската народна партия и на Прогресивната партия доброволно обличат такива дрехи. Причината да го полазят тръпки не беше и ножът с ориенталски орнаменти, заковал плата плътно към гърба на покойника и образувал противна издутина на сакото над раменете. Хари потръпна просто защото в стаята цареше кучи студ. Кръмли му обясни предварително, че при този климат труповете се разлагат много бързо, а ги предупредили да изчакат идването на норвежкия детектив — очаквали го след близо две денонощия — затова надули климатика до дупка, тоест на десет градуса, и пуснали вентилатора на максимална мощност.
Въпреки всички мерки мухите бяха издържали и когато двамата млади тайландски полицаи внимателно обърнаха тялото по гръб, оттам излетя цял рояк. Изцъкленият поглед на Атле Молнес бе насочен надолу, към бомбетата на обувките му марка „Еко“. Младежкият перчем, изсветлял от слънцето и преметнат над челото, отнемаше доста от неговите петдесет и две години и придаваше все още жизнен вид на покойника.