— Съпруга и дъщеря в юношеска възраст — подхвана Хари. — Не са ли дошли да го видят?
— Не. Осведомихме норвежкото посолство и оттам се ангажираха да съобщят на семейството му. Засега в стаята допускаме само компетентните органи.
— Дойде ли представител на посолството?
— Съветничката на посланика. Не си спомням името ѝ…
— Тоние Виг?
— Същата. В началото го раздаваше много курназ, ама като го обърнахме да го идентифицира, запя друга песен.
Хари огледа посланика. Дали приживе е бил хубавец? Мъж, който — ако човек се абстрахира от кошмарния костюм и поотпуснатото шкембе, би ускорил пулса на една млада съветничка? Загарялата от слънцето кожа бе добила пепеляв оттенък, а между устните се подаваше посинял език.
Хари седна на един стол и се огледа. След настъпването на смъртта тялото се променя до неузнаваемост. Беше виждал достатъчно мъртъвци, за да знае, че колкото и да се взираш в тях, трудно ще извлечеш нещо съществено. Тайните, които поведението на Молнес би могло да разкрие приживе, той вече бе отнесъл със себе си в небитието. От него бе останала само празна, осиротяла обвивка.
Хари приплъзна стола към леглото. Двамата млади полицаи се надвесиха над него.
— Какво виждаш? — попита Кръмли.
— Норвежки коцкар, по стечение на обстоятелствата посланик; наша грижа е да запазим репутацията му, за да не пострадат кралят и страната ни.
Лиз вдигна изненадано очи и го изгледа изпитателно.
— И най-добрият климатик не е в състояние да притъпи вонята — отбеляза Хари. — Но това е мой проблем. Що се отнася до този приятел… — Хари опипа челюстта на мъртвия — вече се е вкочанил. Вкочаняването обаче е започнало да отшумява; нормално е след два дни. Езикът му е син, но ножът предполага смърт от прободна рана, а не от удушаване. Да се провери.
— Проверено е — отвърна Кръмли. — Посланикът е пил червено вино.
Хари промърмори нещо.
— Посланикът е излязъл от кабинета си в осем и половина сутринта, а жената го е намерила почти в единайсет вечерта — продължи Кръмли. — Благодарение на тези сведения патоанатомът успя да стесни времевия пояс. Според него смъртта е настъпила между четири следобед и десет вечерта.
— На това стесняване ли му казваш? От четири до десет има цели шест часа!
— Правилно, детективе. Точно толкова са. — Кръмли скръсти ръце.
— В Осло, при труп, открит броени часове след настъпването на смъртта, определяме интервала с точност до двайсет минути.
— Защото живеете на Северния полюс. Тук, при трийсет и пет градусова жега, температурата на тялото спада съвсем незначително. Затова за ориентир се взема степента на трупно вкочаняване, а тогава резултатът неминуемо е приблизителен.
— А послесмъртните петна? Появяват се около три часа след настъпването на смъртта.
— И тук обстоятелствата не работят в наша полза. Както виждаш, посланикът е обичал да се пече на слънце. Затова петната не личат.
Хари прокара показалец по разпорения от ножа плат. Върху нокътя му се наслои белезникава субстанция с текстурата на вазелин.
— Какво е това?
— Оръжието е било натрито със смазка. Изпратихме проби за анализ.
Хари бързо прерови джобовете и извади протрит кафяв портфейл. Вътре намери банкнота от петстотин бата, дипломатически паспорт и снимка на усмихнато момиченце в легло, което приличаше на болнично.
— Какво друго открихте у него?
— Нищо. — Кръмли си свали шапката и разгони мухите с нея. — Проверихме какви вещи е носел и ги оставихме по местата им.
Хари разкопча колана на мъртвеца, смъкна панталоните и пак го обърна по корем. После съблече сакото и ризата.
— Погледни. Част от кръвта се е стекла по гърба му — Хари надигна ластика на боксерките. — И между бузите на дупето му. Следователно едва ли е бил прободен легнал; по-скоро е бил изправен. По височината, на която ножът е проникнал в тялото му, и по ъгъла, под който е влязъл, можем да определим приблизителния ръст на убиеца.
— Но само при условие, че убиецът и жертвата са се намирали на едно и също равнище спрямо пода — уточни Кръмли. — Ако посланикът е бил намушкан лежешком, е логично кръвта да се стече надолу, докато убиецът го е влачил до леглото.
— Да, но тогава по килима щеше да е покапала кръв — възрази Хари, вдигна панталоните, закопча колана, обърна се и погледна Кръмли в очите. — В такъв случай изобщо нямаше да се осланяме на неподплатени догадки, а щяхме да разполагаме с категорични доказателства, защото криминалистите ви щяха да са открили влакна от килима по целия му костюм, нали?
Кръмли не отмести поглед и Хари разбра, че е издържал изпита, на който уж мимоходом го бе подложила. Тя кимна леко, а той се обърна към тялото: