— И в колата не се возеше никой друг?
Уанг потвърди.
— Откъде сте толкова сигурен? Мерцедесът има тонирани стъкла, а и вие сте стояли на рецепцията?
— Обикновено излизам да проверя. Случва се някой да доведе и приятел. Ако са двама, плащат за двойна стая.
— Ясно. Двойна стая и двойна цена?
— Не, цената си остава същата. — Уанг отново оголи оределите си зъби. — Делят си я наполовина. Така им излиза по-евтино.
— После какво стана?
— Не знам. Мъжът откара колата до номер 120, където лежи тялото в момента. Стаята се намира в дъното и в тъмното не се вижда от рецепцията. Обадих се на Дим, тя дойде и седна да чака. Клиентът се забави много и накрая тя влезе при него.
— Как беше облечена Дим? Като кондукторка в трамвай ли?
— Не, не. — Уанг отгърна на последната страница от менюто и гордо показа снимката на млада тайландка в къса пола със сребристи пайети, бели кънки и широка усмивка. Беше застанала с единия глезен зад другия, леко присвила колене и разперила ръце встрани, все едно току-що е изнесла блестяща волна програма. По мургавото ѝ лице бяха изрисувани едри червени лунички.
— А това трябва да е… — подхвана изумен Хари и прочете името под снимката.
— Именно! Тоня Хардинг — онази, дето плати, за да намушкат съотборничката ѝ, красавицата. Ако искате, Дим ще се преобрази и в нея…
— Не, благодаря.
— Особено сред американците това е много популярно. Дори плаче при желание на клиента. — Уанг плъзна красноречиво двата си показалеца надолу по бузите си.
— Значи проститутката го намира в стаята, прободен с нож. После?
— Дим дотърча при мен и започна да крещи обезумяла.
— С кънките ли?
Уанг изгледа укоризнено Хари.
— Кънките се слагат, след като се събуят бикините.
Хари си даде сметка колко далновидност има в тази стратегия и му махна с ръка да продължава нататък.
— Няма друго, полицай. Върнахме се заедно в стаята да проверим дали наистина е мъртъв, после заключих и извикахме полиция.
— Според показанията на Дим вратата е била отворена. Пред вас спомена ли дали е била открехната, или само отключена?
— Вратата е била затворена, но не заключена — сви рамене Уанг. — Важно ли е?
— Никога не се знае. През онази вечер да сте забелязали някой да се навърта около стаята?
— Не.
— Къде държите дневника с имената на гостите? — попита Хари. Умората започна да го оборва.
— Нямам такъв — вдигна сепнато глава китаецът.
Хари го изгледа безмълвно.
— Нямам такъв — повтори Уанг. — За какво ми е? Никой не би посещавал мотела, ако го карам да се вписва с пълното си име и адрес.
— Не съм глупак, Уанг. Дори да не ги карате да се регистрират, при всички случаи водите таен дневник — своеобразна гаранция. Тук сигурно се отбиват важни клечки и ако един ден загазите, този дневник би ви послужил да отървете кожата, прав ли съм?
Собственикът премига като жаба.
— Стига сте ритали срещу ръжена, Уанг. Който не е замесен в убийството, няма от какво да се бои. Особено що се отнася до публични личности. Честна дума. Дневника, ако обичате.
Оказа се тефтерче. Хари прегледа надве-натри страниците, нагъсто изписани с непонятни йероглифи.
— Някой от колегите ще го преснеме — предупреди той.
Тримата полицаи го чакаха до мерцедеса. Фаровете бяха включени, а пред тях, върху паважа, лежеше куфарът с вдигнат капак.
— Открихте ли нещо?
— Посланикът май е имал нестандартни сексуални предпочитания.
— Разбрах. Тоня Хардинг! Това ако не е извратено!
Хари се сепна пред куфара. Под жълтата светлина от фаровете черно-белият кадър лъсна във всички подробности. Изведнъж го втресе. Хари, естествено, познаваше това явление, беше чел доклади и разговарял по темата с колеги от „Пороци“, но за пръв път в живота си видя със собствените си очи сексуален акт между педофил и дете.
Осма глава
Пътуваха нагоре по Сукумвит Роуд, където тризвездни хотели и луксозни къщи съжителстваха със схлупени коптори от ламарина и греди. Хари не виждаше нищо от околната обстановка, погледът му беше вперен в точка някъде напред.
— Движението се поотпуши — отбеляза Кръмли.
— Аха…
Тя се усмихна без зъби.
— Извинявай. Когато искат да завържат разговор, хората по света обсъждат времето, а ние в Банкок обсъждаме трафика. Не е нужно да си живял тук дълго, за да проумееш причината. Времето е едно и също от сега до май. През лятото започва да вали — в зависимост от появата на мусона. Тогава три месеца дъждът се лее като из ведро. Няма какво друго да се каже за времето. Е, освен, че е горещо. По цяла година повтаряме един на друг каква жега е, но така не се завързва никакъв разговор. Слушаш ли ме?