— Мхм.
— Затова пък трафикът е благодатна тема. Диктува ежедневието на жителите на Банкок в по-висока степен от някакви си тайфуни. Когато сутрин се кача в колата, никога не знам за колко време ще стигна до работа: понякога за четирийсет минути, друг път за четири часа. Преди десет години ми отнемаше едва двайсет и пет минути.
— Какво се е променило междувременно?
— Растежът. Икономическият растеж. Последните двайсет години преминаха под знака на непрекъснат икономически бум. Банкок се превърна в паразита на Тайланд. Тук се откриват нови работни места и от селата прииждат нови и нови заселници. Всяка сутрин за работа тръгват все повече хора, трябва да се хранят повече гърла, трябва да се превозват повече пътници. Броят на автомобилите в Банкок отбеляза главоломен скок, а политиците все обещават ли, обещават нови пътища и потриват ръце, доволни от добрата конюнктура.
— Какво ѝ е негативното на добрата конюнктура?
— Не гледам с лошо око на факта, че хора в бамбукови колиби си позволяват цветен телевизор, но всичко се разви с главоломна бързина. Както обичам да припомням, безконтролният растеж е принципът, на който възниква ракът. Понякога дори се радвам на миналогодишната стагнация. След като се наложи да девалвират националната валута, икономиката премина в застой и това вече личи по трафика в града.
— Да не ми казваш, че преди задръстванията са били по-големи?
— Точно така! Бяха. Погледни! — Кръмли посочи гигантски паркинг със стотици бетонобъркачки. — Преди една година камионите обслужваха непрекъснато обекти, но вече никой не строи и, както виждаш, машинният парк залежава. Както впрочем и стоката по търговските центрове. Хората ходят там само заради климатиците.
Попътуваха в мълчание.
— Според теб кой стои зад тази гадост? — попита Хари.
— Валутните спекуланти.
— Питах те за снимките. — Хари я изгледа с недоумение.
— А — тя изви глава към него. — Потресоха те, а?
— Не съм от най-толерантните — сви рамене той. — Понякога ми се струва, че заради някои престъпления си заслужава да се преразгледа отмяната на смъртната присъда.
Кръмли си погледна часовника.
— По пътя към квартирата ти ще се отбием в един ресторант. Какво ще кажеш за ускорен курс по традиционна тайландска кухня?
— С удоволствие. Но ти не отговори на въпроса ми.
— Кой стои зад снимките ли? Хари, от всички държави по целия свят в Тайланд вероятно има най-много перверзни натури на глава от населението. Все хора, дошли тук само и единствено защото имаме секс индустрия, настроена да удовлетвори всички плътски щения. И като казвам всички, имам предвид наистина всички. Откъде, за бога, да знам кой стои зад някакви си порнографски снимки?
Хари направи гримаса и разкърши врат.
— Само питам. Преди няколко години в Тайланд не избухна ли скандал с един посланик, уличен в педофилия?
— Действително разобличихме кръг от педофили дипломати, сред които и австралийският посланик. Страшно конфузен случай.
— Но не и за полицията, предполагам?
— И още питаш! Все едно станахме световни шампиони по футбол и едновременно спечелихме „Оскар“. Премиерът изпрати приветствена телеграма, министърът на туризма изпадна във възторг, заваляха едни ордени… Такива отличия укрепяват общественото доверие в полицията.
— Защо не започнем оттам?
— Не знам. Първо, всички замесени в скандала са или зад решетките, или са отзовани в съответните страни. Второ, изобщо не съм сигурна дали снимките са свързани с убийството.
Кръмли свърна и навлезе в един паркинг. Охранителят ѝ посочи свободно място между два автомобила, където изглеждаше невъзможно да се вмъкне дори лека кола, камо ли джип. Кръмли натисна някакво копче, електрониката изжужа, двете странични стъкла се смъкнаха. Тя включи на задна и подаде газ.
— Едва ли… — започна Хари, но старши инспекторката вече беше паркирала. Страничните огледала на автомобилите от двете ѝ страни още се тресяха. — Сега как ще слезем?
— Прекалената тревожност не е препоръчителна, детектив.
Кръмли се набра с две ръце, измъкна се през страничния прозорец, стъпи върху предното стъкло и скочи пред джипа. С малко повече усилия Хари успя да повтори упражнението.
— С времето ще се ошлайфаш. — Кръмли тръгна. — Банкок е тесничък.
— А радиото? — Хари се обърна към примамливо отворените прозорци. — Дали ще го заварим в колата, когато се върнем?
— Абсолютно сигурно. — Кръмли показа служебната си значка на охранителя, който изпъна снага по войнишки.
— По ножа няма отпечатъци. — Старши инспекторката премлясна доволно.