— Джими — изкомандва Лесли, — донеси малко топла вода и една кърпа. — Тя погледна окървавеното лице. Кръвта още капеше върху килима във всекидневната. — Една хавлиена кърпа. Две кърпи. В аптечката ще намериш бинт и лейкопласт. Донеси и кофичката за лед.
— Не се безпокойте — обади се мъжът. — Едва ли е нещо повече от драскотина.
— Каролайн — рече Лесли, — имаш вид, като че ли си била на война. Сигурна ли си, че нищо ти няма? Не си придавай излишна смелост.
— Казах ти — отвърна Каролайн и гласът й внезапно затрепери. — Нищо ми няма.
Тя все още държеше ракетата за тенис, сякаш през следващите няколко секунди щеше да й потрябва за някаква нова и важна игра. Странд видя, че и металната глава на ракетата също е в кръв.
— Какво се е случило? — попита той.
Стоеше настрана и се чувстваше неловко. Досега не беше виждал толкова много кръв и от нея му се гадеше.
— Бяха го нападнали и… — започна Каролайн.
Влезе Елинор.
— Доктор Принз го няма. Казаха ми, че до един час ще се обади.
Лесли изпъшка.
Елинор прегърна Каролайн и започна да я люлее.
— Миличко, вече всичко е наред, няма нищо. Сигурна ли си, че си добре?
Каролайн се разплака и раменете й се затресоха.
— Ннн… нищо ми няма — изхлипа тя. — Трябва само да си измия лицето и да се преоблека. Толкова се радвам, че всички са си вкъщи.
Влезе Джими и внесе съда с топлата вода, кърпите, бинтовете и кофичката с лед. Когато Лесли намокри една кърпа и започна внимателно да почиства раната върху главата на мъжа, той каза:
— Много сте мили. Извинявам се, че изпоцапах всичко и ви причиних толкова главоболия.
Гласът му звучеше вече изненадващо спокойно, сякаш се извиняваше, че по погрешка е натиснал чужд звънец. Говореше с акцент, характерен за добрите източни училища. Той не се помръдна, дори не трепна, докато Лесли измиваше кръвта и почистваше откритата рана върху ръката му. Кърпата стана потискащо ръждива на цвят. Лесли работеше уверено и бързо, сякаш в дома й беше нещо съвсем обичайно да се грижат за пострадали от нападение.
— Боя се, че когато дойде докторът, ще се наложи да ви направят няколко шева — каза тя делово. — Дано не ви причинявам болка.
— Не, никак — отвърна мъжът. — Надявам се, че видът ми не ви ужасява. Нещата винаги, изглеждат по-зле, отколкото са в действителност. — Той успя да се усмихне.
— Каролайн — обади се Странд, — как се случи всичко това?
— Ако ми позволите — каза мъжът, — бих искал аз да обясня. Мила госпожице — обърна се той към Каролайн, — сигурен съм, че искате да съблечете тези окървавени дрехи.
— Елинор — разпореди се Лесли, — заведи я в банята и я облей с един топъл душ. — Лесли твърдо вярваше в ефикасността на топлите душове във всички критични моменти. — И предай на мисис Къртис да отложи малко вечерята.
— О, боже — възкликна мъжът, — та аз ви развалям вечерята. Простете ми. Аз наистина мога да стана и да си отиде вкъщи. — Той опита да се изправи.
— Стойте и не мърдайте — каза отривисто Лесли, докато Елинор отвеждаше към банята Каролайн, която още стискаше ракетата си.
Лесли започна да омотава с бинтове главата на мъжа, ръцете й се движеха бързо и сръчно.
— Алън — добави тя, — сложи много лед в чистата кърпа и направи компрес.
Докато Странд изпълняваше указанията й, тя се обърна към непознатия:
— Бузата ви ще се подуе малко. Сложете там леда и го дръжте така. Това ще помогне.
Мъжът послушно притисна кърпата с леда до бузата си. На Странд, кой знае защо, той му приличаше на малко момче, което се е сбило и сега оставя майка си да поправя нанесените щети.
Джими се взираше любопитно в непознатия.
— Някой добре ви е наредил, господине — забеляза той.
— Не ми е за пръв път — каза мъжът. — Можеше да бъде и по-зле. Много по-зле. Ако младата госпожица не ми се беше притекла на помощ. Ангелът мъстител — изсмя се той тихо. — Точно обратното на това, което се случва обикновено.
— Къде се?… — попита Странд.
— В парка. Тази вечер позакъснях малко повече от друг път. По работа. Старият капан.
Лесли бе успяла вече да поизмие кръвта и сега той изглеждаше спокоен и уверен в себе си, леко зачервен, но с волево, добре оформено лице, което напомняше на Странд портретите на испанските конквистадори, самоуверени и свикнали да се разпореждат.