— Престанете да се препирате — сряза ги Лесли: После се обърна към Хейзън — Как се забърка дъщеря ми в това?
— Тя изникна кой знае откъде — отвърна Хейзън, — от храстите, струва ми се. Тримата мъже или по-скоро момчета, май не по-големи от петнайсет-шестнайсет години, се бяха промъкнали зад гърба ми. Преди дори да се усетя, ме удариха по главата, аз се олюлях, но здраво стиснах колелото си, което беше обектът на нападението. Шапката ми хвръкна, удариха ме още веднъж по бузата, един извади нож и започна да разрязва якето ми.
Той погледна надолу и опипа раздраната кожа.
— Съмнявам се, че са искали да ме намушкат, просто са се опитали да ме сплашат, за да пусна колелото, тогава ми срязаха ръката… Аз виках, макар че ми беше трудно, тъй като един от тях ме държеше за гърлото. Удивително силно за момче на тази възраст.
— И през цялото време стискахте колелото си? — попита недоверчиво Джими.
— То е моя собственост, Джими — отвърна спокойно Хейзън.
— Господи — възкликна момчето, — за едно колело? Колко струва то? Сто? Сто и петдесет?
— Малко повече — отвърна Хейзън. — Френско е. С десет скорости. Но въпросът не е в парите. Както вече казах, то е моя собственост, не тяхна.
— И вие бяхте готов да ви убият заради едно скапано колело?
— Въпросът е принципен и не подлежи на обсъждане — отвърна с достойнство Хейзън.
— И бяхте готов да ви убият? — повтори Джими.
— Тогава не съм разсъждавал за това — каза Хейзън. — Но предполагам, че тази мисъл сигурно ми е минала през ума. За щастие се появи сестра ви и напълно изненада младите нехранимайковци. Тя извика, преди да замахне, и шумът ги стъписа за момент. В този миг — всичко, стана толкова бързо, че нямах време да се опомня — тя започна да ги налага с тенис ракетата си. С ръба й. Трябва да е солидно оръжие. Има остри ръбове и прочие. С първия удар счупи ръката на момчето с ножа, то изрева и го изпусна. С втория удар разцепи лицето и доста сериозно нарани очите на момчето с оловната тръба, то я изтърва, преви се на две и се олюля, притиснало с ръце очите си. После удари два пъти през лицето момчето, което държеше ножа, и то падна на земята. Не сте предполагали, че една тенис ракета може да бъде някакво оръжие, нали? Третото момче направо избяга. През цялото това време сестра ви викаше — без думи, — макар, че никой изглежда не я чуваше, или ако я чуваше, не й обръщаше внимание. Тя ми каза: „Дръжте се за мен“ — хвана кормилото на велосипеда, и ние побягнахме: — мисля, че побягнахме от парка. И ето ме сега тук. — Хейзън се усмихна на Странд и Лесли.
Господи, помисли си Странд, ах, това малко момиче!
— Сега се радвам — рече той на глас — че се съгласих, когато Каролайн поиска да й купя метална ракета.
Трябваше да се пошегува по този несполучлив начин, за да не издаде чувствата си и страха за дъщеря си, който го обзе, докато Хейзън разправяше случката.
— Аз също — добави сериозно Хейзън. — Нещо повече дори. Може би няма да е никак преувеличено, ако кажа, че дължа живота си на дъщеря ви. Предайте й, че ако има някакъв начин, по кой то да изразя благодарността си…
— Доволна е, сигурна съм, че вие сте здрав и читав — вметна Лесли. — Сравнително де. — Тя си позволи да се усмихне леко — Това е достатъчна награда. — После погледна Странд с насълзени очи. — Какво знаеш ти за нашата дъщеричка? — прошепна Лесли.
— Повече, отколкото знаех преди двайсет минути — отговори Странд и прегърна жена си през раменете. Някой от тях трепереше, но не бе сигурен кой от двамата: Лесли или той.
— Обадихте ли се в полицията? — поинтересува се Джими.
Хейзън рязко се изсмя.
— Полиция? В този град? Аз съм адвокат, Джеймс. Какво можеха да направят те?
Познал съм, помисли си Странд. Адвокат.
Хейзън понечи да се надигне от стола.
— Достатъчно дълго ви откъснах от вечерята. А сега най-добре да си вървя вкъ… — Олюля се и седна тежко е озадачен вид. — Май имам нужда от още няколко минути почивка — каза той със задавен глас.
— Няма да мърдате оттук — заповяда Лесли, — докато не дойде лекарят.
— Може би това е разумно — съгласи се немощно Хейзън. — Ако нямате нищо против.
— Искате ли да се обадя у вас — попита Странд, — да кажа къде сте и че ще се приберете по-късно?
— Няма смисъл — отвърна Хейзън. — Никой не ме чака. През уикенда ще бъда сам. — Гласът му прозвуча хладно и сдържано.