Имал си е неприятности вкъщи, помисли си Странд, както и в парка.
— Тъкмо си пийвах преди вечеря, когато дойдохте — рече Странд. — Мисля, че ще ви дойде добре, ако си глътнете нещичко.
— Благодаря ви. Наистина ще ми дойде добре.
— Чисто? Или с вода? Имаме само скоч. — Той не спомена шерито. След онова, което Хейзън беше преживял, Странд се съмняваше, че шерито ще му помогне кой знае колко.
— Чисто, ако обичате — отговори Хейзън, облегна назад главата си на стола и затвори очи.
— Налей и на мен едно уиски — обади се Лесли, щом Странд тръгна към трапезарията.
Той наливаше напитките, когато телефонът в коридора иззвъня. Остави чашите на бюфета и отиде да го вдигне. Беше доктор Принз, ядосан. Ядът му мина, щом Странд му разправи накратко за случилото се, и обеща да дойде колкото може по-скоро, бил зает с един пациент, който току-що получил инфаркт, и сигурно щял да се позабави малко.
Когато Странд се върна с напитките, Лесли рече:
— Джими слезе да каже на Алегзандър да заключи колелото в мазето за през нощта.
Странд кимна. Щеше да бъде глупаво, ако сега го откраднат.
Хейзън още седеше с облегната назад глава и затворени очи.
— Заповядайте — покани го Странд с надеждата, че гласът му звучи весело. — Малко „Планинско слънце“.
— Благодаря, сър. — Хейзън отвори очи и взе чашата със здравата си ръка. Никой не вдигна тост и Хейзън погълна питието си на две глътки. Лесли също изпи бързо своето, после седна, сякаш изведнъж бе осъзнала колко е уморена.
— Чувствам възвръщането на живота — промълви изнурено Хейзън.
— Още едно? — попита Странд.
— Не, благодаря. Точно толкова ми беше необходимо.
Влезе мисис Къртис, настръхнала, както описваше настроението й Лесли, когато нещо не ставаше по нейния вкус.
— Извинявайте, мадам — каза тя и погледна строго превързания мъж в дървеното кресло, — супата е сервирана и всичко ще изстине, ако…
— Чакаме лекаря, мисис Къртис — прекъсна я Лесли. — Ще ви съобщя, когато…
— Ако нямате нищо против да гледате едно плашило на масата си, докато се храните, ще ви бъда много благодарен, ако ми позволите да седна с вас…
— Мисля, че ще бъде по-разумно, ако… — започна Лесли.
— Може би мистър Хейзън е гладен — намеси се Странд. Той самият беше гладен и с нетърпение очакваше вечерята още от мига, в който се прибра вкъщи и подуши аромата от кухнята.
— Като си помисля, май наистина съм гладен — отвърна Хейзън. — На обяд хапнах само един сандвич на бюрото си. С удоволствие бих изял една супа, ако, разбира се, с това не ви притеснявам.
— Добре, мисис Къртис — съгласи се Лесли, — сложете още едни прибори. Идваме веднага.
Мисис Къртис пак хвърли укорителен поглед на Хейзън, който разваляше вечерята на хората, и се върна в кухнята.
— Иди разправяй после, че всяко зло не е за добро — подхвърли Хейзън, като се опита да бъде по-сърдечен. — А аз си мислех, че ще трябва да вечерям сам тази вечер.
Макар Хейзън да го каза без всякаква нотка на самосъжаление, Странд имаше чувството, че независимо какво му струва това, възможността да не бъде сам вечерта е добре дошла за него.
Хейзън огледа просторната всекидневна с рояла, купищата нотни листове, подредените рафтове с плочи, пейзажите на Лесли.
— Каква приятна стая — забеляза той. — Доколкото разбирам, семейството ви е музикално…
— Всички слушаме музика — поясни Странд. — Но само жена ми и синът ми могат да се нарекат музиканти.
— Моята майка едно време ми свиреше на пиано рече Хейзън и някак особено махна с ръка. — Преди много години. Синът ви ли свири на пианото?
— Жена ми — отговори Странд. — Джими свири на електрическа китара. Кънтри рок, така, мисля, му викат.
— А пейзажите? — попита Хейзън. — Не мога да позная художника.
— Жена ми — отвърна Странд.
Хейзън кимна, но нищо не каза.
В стаята влязоха Елинор и Каролайн. Каролайн си беше облякла пуловер и чисти панталони, лицето й бе измито и по него нямаше никакви признаци, че само преди час е надвила в единоборство трима хулигани, а след това е избухнала в истеричен плач в прегръдките на сестра си. Най-после бе оставила ракетата. Тя се усмихваше, изглеждаше весела и по-малка за своите седемнайсет години.
— Как е пациентът? — попита тя.