— Окей, достатъчно — заключи Джими и престана да говори на тази тема.
Още една завеса се спусна в семейството, помисли си Странд. Този път между мен и сина ми.
Случи се така, че през останалата част от уикенда изобщо не се отвори подходяща възможност, за да предаде на Лесли разговора си с Бабкок. А до този момент Лесли не бе пожелала да му разправи за обяда си с Хейзън в Ню Йорк. Завесата, за която бе споменала мисис Соломон, бе паднала много преди Деня на благодарността.
В Дънбъри се върнаха късно. Движението беше много натоварено, тъй като хората се прибираха след празника, за да могат да отидат на работа в понеделник сутринта. Оставиха Линда в жилището й близо до дома на Хейзън в Ист Сайд, понеже закъсняваше за някаква вечеря, на която бе обещала да отиде. Джими им пожела „лека нощ“ и тръгна на среща. Семейство Соломон се прибраха с тяхната кола. Хейзън настоя Странд и Лесли да се качат при него, за да хапнат. Беше се обадил от морето на иконома си да остави нещо за ядене на бюфета в трапезарията. Вечерята беше лека и приятна: студено пиле, салата и бутилка бяло вино. Хейзън отпрати Конрой да си върви, но поръча една лимузина, която да откара Странд и Лесли в Дънбъри. Странд се възпротиви на това разточителство, но както обикновено Хейзън не обърна внимание на протестите му.
— Изкарахме чудесен празник, Ръсел — каза Лесли, когато целуваше Хейзън за довиждане. — Чувствам се съвсем друг човек.
— Трябва да го повторим — рече Хейзън. — За една седмица или дори за десетина дни по Коледа, ако успея да се организирам. Опитайте се да извикате и децата. С тях старата развалина край морето пак се подмладява.
На задната седалка на лимузината Лесли облегна главата си на рамото на Странд и заспа. Ако отиваха някъде другаде, а не в Дънбъри, той щеше да бъде напълно спокоен. Тихото дишане на Лесли съвсем близо до него и еднообразните, но щастливи четири дни, които бяха прекарали, го изпълваха с чувството, че може да отиде открито при Бабкок и да му заяви, че според него кризата на Лесли е преминала, независимо какви са били причините за нея, и тя ще може със сигурност да изпълнява нормално задълженията си в училище и няма да е необходимо да иска отпуск по болест. Той си каза, че макар догадката на мисис Соломон да беше проницателна, преценката й за неясното поведение на Лесли и за случайните празноти в погледа й бе съвсем преувеличена. Но съзнаваше, че мислите му са продиктувани донякъде от егоизъм. Само като си представеше, че може да остане без нея за няколко месеца или за няколко седмици, той се ужасяваше.
Усети, че Лесли се размърда и вдигна глава от рамото му.
— Стигнахме ли вече?
Приличаше на сънено дете.
— Почти.
— Каква чудесна почивка. Царство на мечтите, Лонг Айланд, пощенски код сто и деветнайсет или нещо подобно. — Тя се засмя тихичко. — Бих могла да прекарам остатъка от живота си там. Ще си рисувам, ще съзерцавам морето и няма да мисля за нищо, заобиколена от всички тези богати, щедри и мили хора. — Тя пак се засмя.
— На теб би ли ти омръзнало?
— Съмнявам се — отвърна той. — Може да се захвана да играя голф. Или да плета кошници.
— Колко е хубаво, че Ръсел започна още отсега да крои планове за Коледа. Да се съберем цялото семейство. — Изведнъж тя се изправи на седалката. — Защо според теб Каролайн подхвърли по телефона, че никога повече няма да стъпи в Хамптънс?
— Тя спомена нещо за момчетата…
Странд нарочно го каза така, че да прозвучи неопределено. Надяваше се, че Лесли никога няма да разбере какво точно значи това. По-добре беше да я остави да се чуди, отколкото да научи за боричкането на Каролайн в колата, за опита да я изнасилят и последвалия жесток юмрук.
— Може би си е намерила някой младеж в Аризона и сега интересите й са насочени другаде.
Стори му се, че думите му звучат така, сякаш говори през памук.
— Ще й напиша едно хубаво, силно писмо — каза Лесли. — Тя знае, че няма да отидем без нея, и ще бъде егоистично да провали почивката на всички заради някаква си глупава прищявка.
— Сигурен съм, че ще се вразуми и ще дойде — излъга Странд.
Когато колата спря пред „Молсън Резидънс“, Странд видя, че единият от прозорците на втория етаж свети. Минаваше десет и половина и всички светлини трябваше вече да са изгасени, но вероятно някои от момчетата се бяха събрали да си разкажат как са прекарали уикенда. Той слезе от колата и тръгна към къщата, а шофьорът ги последва с багажа им. Точно когато стигна до вратата, тя се отвори рязко и оттам изскочи едно босо момче по пижама, което едва не го събори. Преди да успее да помръдне, навън се спусна друго момче и подгони първото.