— Да — отвърна Ромеро. — Казахте ми, че съм луд, дето играя.
— Как ти беше името?…
— Ромеро — отговори момчето.
— Считай се под граждански арест. Аз съм гражданинът90. Ще се видим в амбулаторията.
След излизането на Хиц и лекаря за миг настана тишина. Странд беше доволен, че не трябва да гледа повече окървавеното лице на Хиц. Бабкок въздъхна и впери поглед в кушетката, вдигна очилата на челото си, после отново ги смъкна. Странд забеляза, че Бабкок не носеше вратовръзка. За първи път го виждаше без вратовръзка. Сигурно е бил легнал с дебелата си жена, когато Лесли се е обадила, и той се е облякъл набързо.
— Кушетката ще трябва да се почисти — обади се Бабкок. — Цялата е в кръв. Какво ще кажа на полицията? — Той изглеждаше безпомощен. — Нямам представа какво се е случило. Тук има ли телефон?
— В сутерена има автомат — обади се Ромеро.
— Благодаря — каза Бабкок и тръгна към стълбите за сутерена, после се спря. — О, боже — рече той, потупвайки джобовете си. — Оставих всичките си пари на тоалетката. Бях си легнал и… Алън, имаш ли?…
Странд бръкна в джоба си. Имаше само банкноти.
— Съжалявам — отвърна той.
— Можете да изберете номера на полицията за спешни случаи — предложи Ромеро. Странд имаше чувството, че Ромеро се забавлява. — Ще дойдат за три минути, със сирени, светлини и тъй нататък.
— Ще събудят всички — каза Бабкок. — Мисля, че няма нужда да…
— Ще ида у нас и ще позвъня оттам — предложи Странд.
— Поне да знаех за какво е цялата тази работа — промълви жално Бабкок.
— По-късно ще ви обясня.
Странд мина по коридора и влезе в своята всекидневна. Лесли седеше на стола пред пианото, без да свири. Тя се обърна, когато го чу да влиза.
— Е? — попита тя.
— Пълна каша. Сега нямам време да ти разправям. Нищо сериозно. — В този миг му се прииска да си вярва. — Трябва да се обадя на полицията.
Потърси номера в указателя на масичката до телефона и позвъни. Дежурният каза, че името му е Лиъри, сержант Лиъри.
— Сержанте — рече Странд, — бихте ли изпратили някого в амбулаторията на Дънбъри, колкото е възможно по-бързо?
— От какъв характер е инцидентът? — запита сержант Лиъри.
— Станало е… сдърпване… сбиване между две от момчетата. Едното от тях е ранено…
— Има ли нужда от линейка?
— О, мисля, че не. Лекарят го прегледа. Раната е повърхностна. Порязване. — Той прочисти гърлото си. — Едното от момчетата имаше нож.
— В Дънбъри? — Лиъри, изглежда, бе смаян. В процента на престъпленията в селото и в околностите му не влизаха много среднощни намушквания с нож.
— Беше краят на празника. — За да защити честта на училището, Странд реши, че трябва да даде някакво обяснение. — Не е имало дежурен преподавател. Можете ли да изпратите човек?
— Ще дойде. В амбулаторията ли казахте?
— Да.
— В коя част на училището е това? Източна? Западна?
Странд се обърка. Той затвори очи и се помъчи да си спомни от коя страна на училището изгрява слънцето. Каза на сержант Лиъри „източната“ и сержантът отвърна:
— Добре. Виновникът задържан ли е?
За миг Странд не можа да свърже тази дума със събитията от вечерта. После се сети за Ромеро.
— Да — отговори той, — задържали сме го.
Когато затвори, Лесли се засмя. Смехът й прозвуча малко налудничаво.
— Приличаш на детектив от някой филм — подхвърли тя.
— Скъпа, мисля, че по-добре ще е да не ме чакаш. Трябва да отида в амбулаторията с Ромеро и Бабкок, там ще бъде полицията и не се знае колко ще продължи. Ще ти разкажа всичко, като се върна.
— Виновник — рече Лесли. — Чудя се колко ли виновници има в училището. Да можех да погледна само бюлетина на учениците, завършили през двехилядната година, и да видя колко възпитаници на Дънбъри ще бъдат зад решетките по това време.
— Съжалявам, мила, че ти…
— Вината не е твоя — прекъсна го тя. — Гледай да не си лягаш много късно. Трябва да ставаш рано сутринта.
Той я целуна и се върна в общата всекидневна. Чу, че Лесли заключи вратата след него.
3
Когато стигнаха в амбулаторията, като двамата мъже вървяха от двете страни на Ромеро, лекарят току-що бе свършил да почиства раната върху бузата на Хиц и му слагаше местна упойка, преди да започне да го шие. Хиц охкаше и ронеше сълзи. Ромеро го изгледа презрително, но нищо не каза. Седна на едно столче, извади кутия с цигари, запали и взе да пуска димни колелца. Лекарят бе прекалено зает с Хиц, за да забележи това веднага, но като го видя, изгледа кръвнишки Ромеро и го сряза:
90
Всеки гражданин на САЩ има законно право да задържа извършители на углавни престъпления. — Б.пр.