— Боя се, че твоят и моят речник не съдържат едни и същи думи.
Странд изпитваше желание да свре Хиц в някой тъмен ъгъл и да го удари по разреваното лице.
— Само едно нещо ще ви кажа — заяви Хиц, — по-добре да го затворят за дълго, иначе ще си имат работа с баща ми…
— Мисля, че съдията няма да се уплаши от баща ти. Признай си, Хиц, ти ли взе парите и писмата?
— Никога не съм ги пипал. Нищо не зная за тях. Не е задължително да ми вярвате. Идете претърсете стаята ми и вижте дали казвам истината. Той просто нахълта при мен и започна да крещи. Аз дори не знаех за какво крещи. Известно ми е, че е ваш любимец, мислите го за адски умен, гения на гетото. Всички знаят за него. Искате ли да чуете как му викат другите? „Хохо, момчето от джунглата. Големият експеримент!“ Опит да се превърне малка горила в човек. Виждате ли сега какво излезе от вашия експеримент, мистър Странд? — Гласът на Хиц стана креслив, като внезапно се повиши. — И кой плаща за всичко това? Аз! Ако имате желание да правите някакви други благородни експерименти, съветвам ви да ги извършите другаде. И използвайте епруветки.
— Нямам нужда от твоите съвети, Хиц — отвърна Странд. — Съжалявам за случилото се и много ми е мъчно, че си пострадал. Но не ми е чак толкова мъчно, че да стоя тук и да слушам повече твоите лекции за обществото. Сега млъкни и се приготви да разкажеш на полицията как точно се случи всичко, без да философстваш.
— Той можеше да ме убие — измърмори Хиц, като прекъсна последните му думи.
Светлините от колата на Бабкок ги осветиха за миг, преди тя да спре. Хиц седна отзад, а Странд отпред до Бабкок.
При пристигането си в участъка завариха Ромеро да стои пред бюрото на сержанта без белезниците, а младият полицай беше редом с него.
— Няма да чуете нищо, докато не дойде адвокат — повтаряше непрекъснато Ромеро. — Не съм длъжен да ви казвам дори името си.
— Ние го знаем — рече търпеливо сержантът.
— Ето го престъпника. — Ромеро посочи Хиц. — Той е крадец. Искам да бъде подведен под отговорност. За обир.
— Ще стигнем и дотам, когато му дойде времето — рече спокойно сержантът. — Имаш право да се обадиш веднъж по телефона. На адвоката си, ако искаш.
— Нямам пари за адвокат. Това копеле ми открадна всичко. В себе си имам само шест долара. Можете ли да ми кажете къде мога да намеря адвокат посред нощ за шест долара?
Сержантът си играеше с джобното ножче, оставено на бюрото пред него, като го отваряше и затваряше шумно.
— Утре ще ти вземем служебен защитник. А дотогава, Джак — обърна се той към полицая, — сложи го в някоя килия. Аз ще проуча от тези трима господа как стоят нещата, а утре сутринта ще запишем показанията на момчето.
— Хайде, приятелче.
Полицаят стисна Ромеро за ръката и го поведе навътре, където Странд видя две килии, и двете празни.
— А сега, младежо — обърна се сержантът към Хиц, — започвай…
Беше около три часът сутринта, когато сержантът престана да ги разпитва, като ги караше да повтарят думите си по няколко пъти и записваше отговорите им в един формуляр, взет от кантонерката до стената зад гърба му.
— Добре, господа, благодаря ви и лека нощ — каза накрая той. — Вече можете да си вървите. Утре има заседание на съда, момчето ще може да се яви пред съдията и той ще му определи защитник.
— Ще извикаме адвоката на училището — рече Бабкок. — А сега няма ли да може да се върне обратно с нас? Ако го освободите под моя гаранция? Аз ще имам грижата да го доведа тук сутринта.
— Боя се, че не, сър — отговори сержантът. — Съдията ще определи каква да бъде гаранцията. А ти, Джак — нареди той на полицая, — придружи Хиц обратно до училището и претърси стаята му. Ще ви бъда благодарен, ако вие, господа, отидете с него и бъдете свидетели на обиска. Съжалявам, Хиц, трябва да проверим дали няма някакви доказателства, подкрепящи обвинението на Ромеро срещу теб. Разбира се, имаш пълно право да не позволиш на нашия служител да влезе в стаята ти. Тогава е необходимо да вземем разрешение за обиск. Но тъй като можем да го получим едва сутринта, ще трябва да те задържим тук през нощта.
На Странд му се стори, че долови как очите на сержант Лиъри проблясват злорадо при тези думи. На сержанта никак не му беше забавно, докато слушаше задавения от хленч разказ на Хиц за събитията през нощта, и изгледа замислено момчето, когато Хиц спомена за връзките на баща си във Вашингтон.