— Горе-долу добре — отговори Хейзън. — Благодарение на майка ви. А вие, мис Каролайн, как се чувствате?
— О! — Каролайн вдигна безгрижно ръка. — Като победителка. Сега вярвам повече в собствените от сили. — Тя се изкикоти. — Не знам обаче дали пак бих го направила, ако имах време да помисля.
— Защо си била сама? — поинтересува се Странд — Къде беше момчето, с което те видях?
— Той живее в Ист Сайд — отвърна Каролайн.
— Ще можете ли изобщо вече да играете с тази ракета? — попита Хейзън.
— Боя се, че не. Малко е изкривена. Ако ми дадат да удрям противниците си вместо топката, бас държа, че ще спечеля блестящо всички състезания. — Тя пак се изкикоти.
— Не ви ли беше страх?
— Достраша ме едва след това. Но то не се смята, нали?
Влезе Джими и каза:
— Колелото е заключено в мазето. Можете да пратите някой да го вземе, когато поискате, мистър Хейзън. Наистина си го бива.
— Ще поръчам на някого от секретарите ми да го вземе утре сутринта — отговори Хейзън. — Не ми се вярва, че ще го използвам кой знае колко през следващите няколко дни. Освен ако мис Каролайн не се съгласи да ми стане телохранител.
— Мисля да напусна, преди да ми е паднала цената. — Каролайн отново се изкикоти.
Мисис Къртис се появи на вратата на трапезарията и ги изгледа свирепо.
— О, боже — възкликна Лесли, — мисля, че е най-добре вече да сядаме.
Странд понечи да помогне на Хейзън да стане, но той пренебрегна протегнатата ръка и без да се клатушка, направи крачка към трапезарията след Лесли.
— Каква хубава маса — рече Хейзън, след като Лесли го настани от дясната си страна. Той говореше малко неясно от кърпата с леда, която държеше на бузата с превързаната си ръка. — Надявам се, че не съм се натрапил на някой важен семеен съвет.
— Имаме едно правило — обади се Странд, който усещаше мъчителен глад, — единственото важно нещо, за което си говорим в петък вечер, е яденето.
Това не беше вярно и той го каза само от учтивост. Предишният петък спориха за политика, накрая доста разгорещено, а Елинор описа становището на баща си като характерно за „ранния период на Луи XIV“. Всички прекараха приятно вечерта. Странд взе бутилката „Кианти“.
— Малко вино? — предложи, той.
— Благодаря. Изведнъж ужасно ожаднях.
— От загубата на кръв — весело подхвърли Каролайн.
— От ужас, мило мое. — Хейзън й се усмихна. — От чист ужас.
— За какво смятате, че си мислят онези три момчета сега? — запита Каролайн, загребвайки от супата си.
— Правят сметка откъде могат да откраднат три тежки ракети — не, четири — отвърна Хейзън, като се засмя накриво заради челюстта си, — и се чудят откъде да намерят някое момиче, което да им помогне в следващото им престъпно начинание.
Каролайн пак се разкикоти.
— О, аз съм опасна тенисистка.
Странд поклати учудено глава. Сигурно в съблекалнята на някой футболен отбор цари подобна атмосфера, помисли си той, след особено трудна победа.
Хейзън гребеше непохватно от супата с лявата си ръка. Устата му беше започнала забележимо да се подува, но очите му блестяха и изглежда, му беше приятно.
— Отлично — рече той, — просто отлично. Мога ли да изкажа похвалата си на готвачката?
— Това е майка — обади се Каролайн. Явно тази вечер се гордееше със семейството си, както и със себе си.
— Способен род — каза любезно Хейзън. Той се обърна към Джими. — А вие, младежо, с какво се занимавате?
Джими огледа масата.
— Според сестра ми аз позоря името на семейството — отговори той. — Ходя по вертепи и публични домове.
— Джими — възмути се Лесли, — как можеш да говориш така?
Джими се ухили насреща й.
— Ние така изразяваме интимно обичта помежду си. Тя не го казва сериозно. Нали, Елинор?
— Само понякога, миличък. — Елинор също му се усмихна.
Хейзън погледна любопитно Джими, после се обърна към Елинор:
— А вие, мила?
— Аз се трепя като грешен дявол и драпам за повишение — отвърна кратко Елинор. Тя беше необичайно мълчалива. Странд усети, че по някаква причина и тя като Джими не одобрява Хейзън, и той си набеляза мислено да ги попита защо, след като Хейзън си отиде.
Елинор стана да помогне в раздигането на чиниите от супата, когато мисис Къртис влезе с второто и го сложи пред Лесли, за да сервира.